ХРИСТО БОТЕВ- НА ПРОЩАВАНЕ

САМОЖЕРТВАТА ЗА ОТЕЧЕСТВОТО

Поемата На прощаване в 1868 година представлява въздействаща лирична изповед на героя. Творческото въображение на поета прекосява разстоянието, което разделя бунтовника от най-близките му хора и ни прави свидетели на най-съкровени чувства и стремежи, споделени в прощалния миг.

В най-драматичния момент от своя живот младият патриот определя майката като най-достойна да бъде негова довереница, за да разкрие смисъла на своя завет към братята си и към бъдещите поколения - да продължат борбата му до победен край с неговата всеотдайност към Отечеството и Свободата.

Младият непокорен дух на лирическия герой е непримирим към робството и униженията на човешкото достойнство. Той не може да гледа примирено как погазват светостта на родното му огнище. Чуждият, омразният поробител се чувства господар и притежател на всичко съкровено за младия български патриот. Именно затова ненавистта към потисника, както и обичта към близките хора, а също и обичта към Отечеството, мотивират този непокорен дух да поеме по страшния път на борбата за свобода.

Героят-бунтовник осъзнава, че пътят, който е избрал, е драматичен и опасен. Възможността да загине е напълно реална. Свободата изисква саможертва от веки, който се е посветил на нея. Тя никога не идва даром - свободата трябва да се извоюва с цената на най-скъпи жертви. Това ясно разбира младият родолюбец. В предчувствието си за смъртта той се обръща към майката довереница. Тя единствена може да го разбере и да прости за страданието, което ще й причини със своята гибел. Смъртта му обаче ще бъде смърт юнашка, осветена от героичния подвиг в името на най-възвишения идеал - свободата на Отечеството. За младия и непокорен българин е въпрос на чест и човешко достойнство да се посвети с цялото си сърце на този възвишен идеал. Само той дава истински смисъл и цел на живота му. В името на този идеал е готов на саможертва.

Лирическият герой възприема смъртта като смърт юнашка, защото е в името на правдата и свободата на един цял народ. Неговата смърт е жертвата му пред олтара на свободата за неговия народ и за най-близките на сърцето му хора. Тя е отричане от личното щастие, защото младият борец разбира, че не може да бъде щастлив, когато народът му страда поробен. Смъртта не е страшна, когато е осмислена като достоен край на един героичен път, изпълнен с подвизи:

аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Бунтовникът носи сърце мъжко юнашко, което не познава страха от смъртта. Той обрича младия си живот на Отечеството като истински патриот и син на родината - България.

Чрез участието си в мъжествената борба за свобода лирическият герой утвърждава връзката със славните традиции на своите прадеди и защитава националната си чест и достойнство:

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя

пък... каквото сабя покаже,

и честта, майко, юнашка!

Саможертвата на героя няма да е напразна, ако тя стане пример за подражание. Затова той моли своята майка да възпита братята му като него да бъдат, да помнят делото му и да