ПОСЛАНИЕТО НА ЛИРИЧНИЯ ГЕРОЙ

(ПЛАН-ТЕЗИС)

I. УВОД

Стихотворението На прощаване е въздействаща лирична изповед на героя. Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лиричния АЗ внушава мотивите за прощаването. Те определят и посланието на героя - завета към братята и бъдещите поколения да продължат борбата.

П. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ

1. Какви са причините, които насочват лиричния герой по пътя на борбата ?

- Младият, непокорен дух на лиричния герой е непримирим към робството и униженията. Той не може да търпи да гледа турчин че бесней/ над бащино ми огнище ". Обичта му към близките хора и към Отечеството го насочват по пътя на борбата за свобода.

2. Защо героят възприема като реален трагичния изход от борбата?

- Героят осъзнава реалната възможност да загине в боя с поробителя. Предчувствието му е трагично. Обръща се към майката - довереница. Тя единствена може да го разбере и да приеме страданието, причинено от неговата гибел.

3. Какво съдържа заветът на героя?

- Бунтовникът моли своята майка юнашка" да разкаже за героичната му смърт на неговите невръстни братя, за да се запомни подвигът и да бъде продължен героичният му път:

да помнят и те да знаят

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина

затуй, че клетник не трая

пред турци главя да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

- Героят отправя своето послание към онези, които ще го последват. Да обичат и мразят със същата сила на сърцето, да бъдат като него непокорни и свободолюбиви, да продължат неговото дело:

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват. Завещава им своята всеотдайност в борбата. Той вярва, че споменът за саможертвата му ще бъде съхранен в паметта на онези млади български синове, в които гори същият неукротим дух за свобода.

4. Защо лиричният герой рисува във въображението си трагичната картина на своята гибел?

- Нарисуваната във въображението на лиричния герой трагична картина на жертвената гибел дава ясна и реалистична представа за славния, но страшен път, който е избрал. Контрастът черно-бяло" в поетичното послание засилва въздействието на въображаемото изживяване на смъртта. То подсилва чувствата на омраза и обич в сърцата на младите, приели завета за борба:

да търсят, мене да помнят,

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

в земята, майко, черната.