^{В своята статия Петрушан Христо Ботев пише: Дойде пролетта и лятото на 1868 година и на хиляди юнаци закипя кръвта, хиляди бяха готови да идат да измрат за свободата... Самият поет е сред тях и естествено е почувствал онзи революционен възторг и ония трогателни надежди, които въодушевяват тогава нашата емиграция. Поемата На прощаване е създадена именно в тази обстановка на революционен подем. Повод за нейното написване е замисленото, но несъстояло се преминаване на четата на дядо Жельо на българска земя. Лирическият герой в поемата - бунтовникът, е двойник на самия поет и решението му да тръгне по един страшен, но славен път, се основава преди всичко на обичта към отечеството и най-близките му хора. В писмо до свой приятел Христо Ботев пише: Наистина, най-голямата добродетел в света е любовта към отечеството, но какво да правиш, когато малцина са ония хора, които да разберат, че тая добродетел естествено е основана на друга - на любовта към ближния.}

^{На прощаване започва с пряко обръщение на бунтовника към майката - довереница, от която той търси разбиране и съпричастност в драматичния час на едно въображаемо прощаване с нея, преди да поеме пътя на борбата. Желанието да я утеши поражда затрогващия тон на обръщението: Не плачи майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин. Синът осъзнава каква болка ще причини на майката възможната му гибел в предстоящите битки. Затова той се опитва да й обясни причините за неговия житейски избор и да я помоли да му прости. Нещо повече, той търси от майка си подкрепа и одобрение, че не е в състояние да понася произволите на поробителя:}

^{Но кълни, майко, проклинай}

^{таз турска черна прокуда,}

^{дето наз млади пропъди}

^{по таз тежка чужбина -}

^{да ходим, да се скитаме}

^{немили, клети, недраги!}

^{Майчината клетва тук е призвана да разграничи още по-категорично родното от чуждото, свободата от робството. То е метафорично предадено с израза таз турска черна прокуда. Раздялата с родния свят предпоставя изгнаническата участ на бунтовника, който заедно със своите другари по}