Увод: Характеристика на съдбовното време, в което поетът живее: драматична робска действителност, която поставя пред истинските българи въпроса за правилния житейски избор - участие и готовност за саможертва в борбата за свободата на отечеството.

Теза: Представяне на мотивите на лирическия герой, разкрити в лирическия увод по темата: в съкровената си изповед пред майката - пред най-скъпия си човек, от когото счита, че ще бъде разбран лирическият герой, бунтовникът, представя категорично и ясно своите основания защо избира пътя на борбата. Споделеното не е молба за съвет от майката, а молба за прошка поради страданията, които ще понесе. Героят е убеден, че неговият житейски избор е правилен, защото служи на най-светлия народен идеал -свободата. За истинския патриот, за българина с чувство за
дълг пред народа, единствено достойният житейски път е този на борбата. Към това го подтикват честната и всеотдайна любов към на рода, когото иска да види свободен; нетърпимостта към чуждото владичество и омразата към тираните.

Доказателствена част:

1. Идейно-художествен анализ на лирическия увод: началото на творбата - обосновка на изповедния характер и съкровен тон. Защо бунтовникът представя житейския си избор като свършен факт: Не плачи, майко, не тъжи, че станах азе хайдутин.

Още в първия стих проличава колко важна за лирическия герой е майчината позиция и съпричастността й към неговото решение (първото от осемте в лирическия увод повторения на обръщението майко"). Отрицателните повелителни форми не плачи", не тъжи" са израз на синовна загриженост за предстоящите душевни страдания на майката, желание тя да бъде успокоена. Свършеност, категоричност на действието показва глаголната форма за мин. св. вр. - станах". Синът вече е хайдутин", бунтовник". Болезнена, драматична е участта на майката клета", защото жали за първо чедо". Родовите традиции отделят особена роля на първородния син - отговорност пред семейството, почит, мисия да продължи рода. Затова мъката на майката ще е още по-силна.

2. Пръв основен мотив за житейския избор: робството.

Въведен е с противопоставящия съюз но" - синът е изоставил клетата си майка, но друг избор, друга възможност за него няма. Отношението към робската действителност и омразата към тиранията намират израз в сродните думи: кълни", проклинай". Съчетани с поетични обръщения към майката, те призовават към действеност, към активно разбиране. Прилагателните черна" (цвета на робството, тъгата, смъртта), турска" (конкретност на историческата действителност) обогатяват представата за времето.

Непримиримостта е условна причина за емигрантската съдба на героя. Тази идея е въведена с глагола пропъди", а картината на изгнанието образно и емоционално изпъква с изразите: прокуда", тежка чужбина". Горчива е съдбата на свободолюбивите млади българи, за които в поробеното отечество няма място: