В живота на човека особено значим е изборът му при определени обстоятелства. Този избор се оказва понякога съдбовен в жизнени ситуации, изправили човека пред въпроса кой път да поеме, към какви ценности да се приобщи.

Проблемът за житейския избор е водещ в стихотворението на Христо Ботев На прощаване. Той отразява изключителен момент от живота на нашия народ под турско робство: да се примири с робската си участ или да поеме пътя на борбата за освобождение. Това е единствената алтернатива като национален и житейски избор. Лирическият герой от Ботевото стихотворение избира пътя, който е страшен, но славен - път, белязан с две думи заветни: / свобода и смърт юнашка!

Творбата е изградена като монолог на лирическия герой - хайдутин-бунтовник. Монологичната изповед постепенно преминава в диалог, тъй като героят не само разкрива своите чувства, но непрекъснато разговаря мислено с майка си. Той води диалог с най-близкия човек на сърцето си, разкрива радости и тревоги, утешава майчината душа, но се стреми и да я убеди в необходимостта от героичен избор, да я приобщи към своя ценностен свят.

Бунтовникът се обръща към майката, за да поиска прошка за избрания от него път и благословия. Той е саможертвен и ще донесе много болка и мъка на майчиното сърце. Но личният избор на сина хайдутин-бунтовник е в името на свободата - най-високия национален идеал. Той е висша ценност за него, смисъл на живота му.

Чувствителен и сърдечен, бунтовникът иска да утеши и успокои майка си. Многократното обръщение към нея изразява синовната му нежност и топлота. С цялото си сърце той търси подкрепа не от някой друг, а тъкмо от онази, която го е родила и именно тя - майката, е нужно да разбере и приеме мотивите на житейския му избор. Турската черна прокуда (епитетътчеренпредава ярко робското мъчение на народа) е прогонила много млади българи в тежка чужбина да се скитат немили, клети, недраги. Нещастната съдба на родината и непримиримостта с робството мотивират житейския избор на героя, който е със сърце мъжко юнашко.

Майката е родила достоен син, дала му е сърце юнашко". Думата юнак", взета от фолклора, е най-същностната черта на Ботевия герой - израз на неговия борчески дух и смело поведение, на най-ценното в духовната му същност. Носители на юначество са всички герои-борци в Ботевата поезия (Чавдар войвода, хайдутите от Пристанала, Хаджи Димитър и др.).

Възпитан в мъжествен и юнашки дух, героят не може повече да понася оскверняването на бащино ми огнище (синекдоха, която символизира родното, сърдечната близост, семейните връзки). Огнището в дома на патриархалния свят е светилището, около което се е събирало семейството, където се е поддържало не само родовото съзнание, но и националният дух. Ето защо бащино ми огнище представя метонимично родната страна. На този образ е противопоставен образът на тежка чужбина. Изгражда се пространствена опозиция, наситена с идейно