ХРИСТО БОТЕВ - НА ПРОЩАВАНЕ

КАРТИНАТА НА ПОБЕДНОТО ЗАВРЪЩАНЕ

Изповедното Ботево стихотворение На прощаване покорява с красивия духовен свят на своя лирически герой, бунтовника-революционер. Неговите съкровени изживявания, разкрити пред родната майка, и готовността за саможертвена смърт в борбата срещу робството не влизат в противоречие с жаждата му да изживее красотата на извоюваната свобода.

В желанието си да разсее майчината мъка от възможната страшна загуба в борбата за свобода, синът-бунтовник й поднася една животрептяща надежда - своето красиво видение на жадуваната и от двамата среща в освободеното родно място. Сам увлечен от своята мечта, лирическият герой се понася на нейните криле: Ако ли, мале майно ле, жив и здрав стигна до село, жив и здрав с байряк във ръка...

Въодушевлението ражда началното повторение жив и здрав, което прозвучава като заклинание и молитва за живот, но това не намалява обаянието му на смел участник в борбата. Знамето в ръката му, свещен символ на бунта, внушава странната радост от героичната среща със смъртта - някъде там по гордите върхове на Балкана.

Както в страданията си в чужбина, той не е сам и в радостта си от щастливото завръщане. С него са другарите му: ... лични юнаци, напети в дрехи войнишки, с левове златни на чело, с иглянки пушки на рамо и с саби-змии на кръстът...

Възклицателните стихове - обръщения към майката и либето (о, тогаз, майко юнашка! о, либе, мило, хубаво!), с които завършва задъханата от щастие илюзорно изживяна среща, са в пряка връзка с копнежно пожеланото ако... жив и здрав стигна до село... .

Художествените детайли от изображението на героите-освободители характеризират и лирическия АЗ. Те се включват във физическото и в нравственото им портретуване, имат значение за създаването на празничната атмосфера и приповдигнатото настроение в стиховете. Всеки елемент оформя впечатлението за единство между външна красота и борчески, родолюбив дух. Последните две от словосъчетанията - с иглянки пушки на рамо/ и с саби-змии на кръстът..., които сполучливо изграждат представата за колективния обобщен образ на юнаците-бунтовници, идват от народните хайдушки песни, а предхождащите ги две - дрехи войнишки и левове златни на чело - са творческо дело на поета. Но и тези, които опоетизират атрибутите на борбата (иглянки пушки, саби-змии), и другите - насочващи мисълта към нейния организиран характер и благородната й патриотична цел - разкриват въодушевлението на лирическия герой, вярата му в победата и гордостта му, че е сред тези, които с кръвта си заличават следите на робството по българската земя.

С жизнелюбието на бунтовника е обвеяна и картината на радостното посрещане: Берете цветя в градина, късайте бръшлян и здравец, плетете венци и китки да кичим глави и пушки!

Емоционалността, динамиката и нежната привързаност към родното в тези стихове покоряват. Те разкриват, че душата на лирическия герой е чувствителна и към духовния блясък на свободата, и към естетическата красота на родовия пейзаж, цветята на родното - бръшлян и здравец, които творческото му перо превръща в символи на победата -венци и китки, на живота и на признателността.

Като знаем, че стихотворението е писано в изгнание, можем да си представим