Всеки читател би определил творчеството на известния български поет революционер Христо Ботев като молитва за борба. В стихотворението си На прощаване той утвърждава поведението на една свободна духом личност, която дава достоен пример за подражание от бъдещите поколения българи.

Житейският избор на Ботевия лирически герой е пътят на борбата. Бунтовникът притежава родолюбив и свободолюбив дух. Пламенният патриотизъм и силната ненавист към потисниците предопределят избора му -да тръгне по страшния, но славен път на борбата. Героят е готов достойно да извърви пътя до своята Голгота, да принесе себе си в жертва на светлия идеал-свободата на родината.Формата на стихотворението На прощаване е изповедна -лирическият герой изповядва трудните мигове на житейски избор, които е изстрадал с цялата си душа.

Заглавието на творбата веднага прави впечатление на читателя. То ни показва, че в стихотворението не става дума само за раздяла между двама души. Ако беше така, то би било например На раздяла. В действителност героят търси майчината подкрепа и разбиране.Образът на майката е свят. Неслучайно лирическият герой решава да й довери най-съкровените си мисли и копнежи. Майката също има принос в направения от сина й избор - та нали точно тя още от люлката го е закърмила с омраза към поробителите и любов към отечеството. Тя го е възпитавала в такъв свободолюбив и непокорен дух, да бъде с такова сърце мъжко, юнашко. Майката е най-скъпият и близък човек на лирическия герой. Нейната мъка би била неутешима, ако с рожбата й се случи нещо. Но бунтовникът вярва, че силната майчина обич ще превъзмогне болката, че ще го разбере, одобри и подкрепи направения от него избор. Лирическият герой се чувства отговорен за съдбата на семейството си. Болка изпълва сърцето му при мисълта, че оставя сами и беззащитни клетите си майка и братя.

Бунтовникът се чувства длъжен да съобщи на майка си причините за избрания от него път. Авторът не рисува детайлна картина на робството, но и общата представа, която изгражда у читателя, е достатъчно въздействаща и изразителна: турчинътбесней"над най-святото за българина - бащиното огнище.

Ботев умело използва художествения похват синекдоха, за да изгради образа на родния дом. За всеки човек това място е свързано с най-скъпи и съкровени спомени:

... там, дето аз ом пораснал

и първо мляко засукал

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с оназ тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше:

там, дето баща и братя

черни чернеят за мене!...

Безчинствата на поробителите събуждат гнева и яростта в душата на бунтовника. Той трябва да се бие, за да възвърне потъпканото достойнство на близките си, а и на целия български народ.

Лирическият герой представя и двете възможни алтернативи от направения избор. Той е реалист и ясно съзнава, че смъртта е по-нежеланият, но по-вероятен изход от