Моята молитва

Стихотворението е печатано за първи път във в. "Независимост" през 1873 г., но се предполага, че е създадено по-рано.

Мотивите от Борба и Елегия в Моята молитва вече се превръщат в тема- за истинския и лъжливия Бог, за вярата, която е крепи, която е надежда, която е любов, която е страведливост, която е свобода, и вярата, която отнема всичко това. В предишните творби на Ботев библейските образи служеха като някаква основа, но тук Ботев не използва тези библейски образи и теми. Ботев внася една нова идея на вярата.

Творбата започва като една класическа молитва- О, мой боже, правий боже!, но всъщност това не е молитва. Макар че това е една преосмислена индивидуална молитва, Ботев използва жанра на класическата молитва в тази творба. Това проличава и в заглавието, че това ще бъде една нова молитва. Уточняващото притежателно местоимение моята в заглавието ни показва оразличаване от общата маса. Моята молитна означа, че това не е общата, това не е нашата, това не е утвърдената класическа молитва, това е една съвършенно нова различна молитва. Подзаглавието Благословен бог наш е цитат от една истинска християнска молитва. Тук неслучайно е избрано бог наш, авторът сякаш иска отнова да подчертае различност, един е нашият Бог, но моято молитва и боят Бог са различни, те са други. Дотук ние сме подготвени от заглавието от подзаглавието за един двойнствен Бог, такъв какъвто е за лирическия герой и такъв какъвто той е за всички останали. И оттам нататък тази теза ще се доразвие, защото темата на творбата е за истинките и лъжливите ценности между свободата, християнската религия въобще.

Още първия стих ни къзва къква ще е формата на общуване- отново диалог. Това е диалог с Бога, със самия себе си, със всеки човек- вдъхни всеки му, о, боже!, един много обхватен диалог, но такана е и тематиката и проблематиката на творбата.

В първата строфа авторът ни въвежда в темата на творбата и веднага уточнява, че се обръща към не към Бога, който е в небесата, а към този, който е в сърцето и в душата. Първата строфа всъщност се явява като теза на автора. В творбата се редуват теза и антитеза. Авторът казва нещо след, което го оборва. Отрицанието за онзи Бог се осъществява в първите 6 строфи на стихотворението- всяка от тях съдържа катеоричното не ти, така авторът рисува образа на бога, когото отхвърля. Богът, който лирическият герой охвърля е безчувствен, той е апатичен, той е Бог, който е оставил човека да бъде роб на земята, той в неволя е зарязал сиромаси.

За Ботев робството е тотална действителност, то не е равно само на политическа реалност, в която пребевават българите, подчинени на робството. Тук поетът римува робите с народите. Според лирическият аз в произведението всъщност Бог именува този всеобхватен принцин на робството, по който е уреден светът. Бог в творбата е посочен като фигура, аргумент на несправедливата власт а човекът си оставил роб да бъде на земята, не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси. Богът, почитан от другите е отговорен за страданието в света, именно защото проповядва смирение- не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи.

Богът на аза е различен от онзи, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове. Богът на Аза е Богът на разума- ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода -да се бори кой как може с душманите на народа. За поета точно разума е този, който прави очевидна необходимостта на революцията, на борбата.

Молитвана на Аза в стихотворението не търси постигането на нещо лично, молитвата тук страстна пожелава празника на борбата, на свободата, което ознавача друго битие за народа и народите. И все пак молитвата в стихотворението не мисли само за човечеството, а и за човека.

Лирическият Аз иска смърт в предстоящаата битка- Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът!. Животът в празното от смисъл време на бездействие е истинската трагедия на човека, а загиването за избраната кауза е удовлетворявааща, оправдаваща съществуването му- Не оставай да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!....