Христо Ботев

(18481876)

Живот в дати

1848, 6 януари роден в Калофер (ил. 1) на Рождество Христово (25 декември, стар стил), откъдето идва и името му. Първороден син на даскал Ботьо Петков(18151869) и Иванка Ботева (18301911) (ил. 2, 3). В калоферското училища на баща му през 1865 г. Иван Вазов ще открие богата библиотека от над 3000 тома с френски и руски книги (ил. 4). Христо учи до 1863 г. в Карлово и Калофер.

1863 изпратен да учи в Одеса с помощта на руския консул в ПловдивНайден Геров. Записва се ученик във II Одеска мъжка гимназия при изключително тежък и педантичен режим (ил. 5). Изключен от гимназията през 1865 г. Тук написва, по свидетелство на Киро Тулешков, първото си стихотворение Майце си (1864), публикувано през 1867 г. в Славейковия вестник Гайда. Преди това не са документирани други поетически опити на младия Ботев.

1866 живее в Одеса, самообразова се. Записва се студент в юридическия факултет на Одеския университет. През есента на същата година постъпва на работа като учител в бесарабското българско село Задунаевка.

1867, януари връща се в Калофер, за да стане учител на мястото на болния си баща. На празника на светите братя Кирил и Методий 11 май произнася една бунтовна реч, след което оставането му в родния град става невъзможно. През есента заминава за Румъния;

1867 живее в Букурещ и Браила, работи в печатницата на Димитър Паничков като словослагател на в-к Дунавска зора, където през февруари 1868 г. публикува второто си стихотворение Към брата си. Изпраща писмо до Добродетелната дружина с молба да получи материална подкрепа, за да продължи образованието си в Русия, но получава отказ.

1868 записва се в четата на Жельо войвода, но заминаването се осуетява. Постъпва в букурещкото медицинско училище, но скоро след това се отказва.

1868, декември 1869, януари живее два месеца в една запустяла воденица край Букурещ с Васил Левски;

1869, март постъпва учител в Александрия, после в Измаил.

1871 от Галац поздравява Парижката комуна. Установява се в Браила. Издава в-к Дума на българските емигранти. Вестникът спира поради липса на средства.

1872 арестуван от румънската полиция и пратен в затвора във Фокшан. Освободен със застъпничеството на Каравелов. Включва се в дейността на Българския централен революционен комитет. Съвместно с Каравелов издават в-к Свобода, а после Независимост.

1873 издава сатиричния в-к Будилник. Започва активна преводаческа дейност на учебна и друга литература.

1874 Каравелов се оттегля от революционна дейност. Ботев започва да издава в-к Знаме, който да поеме ролята на спрелия в-к Независимост. Учител в букурещкото българско училище.

1875 влиза в остър конфликт с Любен Каравелов и печата във в-к Знаме фейлетона Политическа зима, в който вменява на бившия си другар ролята на лъжепатриота. Става член на новосформирания