ХРИСТО БОТЕВ И ВРЪЗКАТА НА ПОЕЗИЯТА МУ С НАРОДНОТО ПЕСЕННИТЕ МОТИВИ

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българска възрожденска литература.И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели от Паисий Хилендарски до Добри Чинтулов и Любен Каравелов - стои цяла пропаст.С дълбочината на своите идейно-емоционални послания,на своите прозрения за настоящето и бъдещето Христо Ботев е изпреварел съвременниците си с цяла епоха. Корените на неговата поезия трябва да търсим в три посоки. На първо място, в българската литературна традиция от Възраждането, в българската социкултурна среда. Ботевата поезия има дълбока връзка с бунтовните песни на Чинтулов, с техния революционен размах. Върху Ботев влияе и поезията на Георги Раковски, по специално поемата му "Горски пътник". На второ място, за оформирането на Ботевите идейно-естетически пристрастия особена роля изиграват също личната дружба и съвместната дейност с големия български писател и революционер Любен Каравелов. Но Ботев е един изключителен школуван и високоерудиран поет и това се дължи преди всичко на руската класика от деветнадесети век на творчеството на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Гогол, което опознава в оригинал и отблизо по време на учението си в Одеса. Важно значение за овладяването тайните на поезията и техниката на стихосложението изиграва приятелството му с професора от Одеския университет Виктор Григорович, под чието ръководство Ботев превежда 12 български народни песни на руски език. Най-важно за формирането на Ботев като поет е влиянието на българския фолклор, по - специално на хайдушкия епос.Цялата му поезия е пропита от духа, идеите и образната система на народното творчество. Изхождайки от натрупания художествен и мирогледен опит на миналото, Ботев хвърля мостове към бъдещето. Той е гениален мислител, достигнал до идеята,че националната революция не би имала особен смисъл, ако не е съпроводена социална. В публицистиката си Ботев нарича Турция "болния човек" и апелира за революция " незабавна, отчаяна, решителна". Любовта на големия поет е отправена към народа,но от неговото число той изключва категорично чорбаджиите, духовенството и продажната интелигенция. Затова омразата е насочена едновременно към чорбаджиите и турците,към лъжепатриотите,към всички,които пречат на народа страдалец и мъченик да отхвърли националния и социалния гнет.Ботев създава само двадесет стихотворения-първото е "Майце си", написано в Одеса и отпечатано през 1867 година в Славейковия вестник "Гайда", а последното -" Обесването на Васил Левски" , публикувано през 1876 година.В статията "Вик и мълчание в лириката на Ботев" литературният изследовател Никола Георгиев (сборник " Хр. Ботев - нови изследвания, София, 1980") ги обобщава и прибавя едно свое. Първо - защото Ботев е бил повече човек на делото,отколкото на перото. Второ - защото някаква част от стихотворенията му са загубени. Трето - защото битът му, в който той никога не е свързал двата края,е пречил на творческата му работа. И още: защото основната част от писмовната му енергия е погълната публицистиката; защото е бил много взискателен;защото е създавал лириката си бавно и трудно; защото като човек на своето време не му е бил свойствен принципът " нито ден без ред". Ботевата поезия им дълбоко изповеден характер. Още първото му стихотворение " Майце си " носи отпечатъка на неповторимия му темперамент. За първи път един български поет от Възраждането се откъсва от митологемата на тъждеството майка-родина и посвещава творба на реална майка, като разкрива своите лични чувства и носталгия по загубеното отечество."Майце си" носи белезите на Ботевата ранна младост- с липсата на идейна ориентация и с чувството за безизходица. Но в "Майце си " героят е все още сам, в началото на пътя към себепознанието си, идейно, емоционално -психологически и нравствено раздвоен между желанието за живота и безсмисленото съществуване. Творбата е написана в духа на народната песен - с обръщение " мале", глагола " пела", инверсивното словосъчетание " младост зелена".Поезията на Ботев като песен и изповедната форма на поета към майката и близките,и силата на мотива за майчината клетва,чрез който поетът най-убедително достига внушението за трагичната участ на човека под робство:

" ти ли си мале тъй жално пела.ти ли си мене,три годин клела та скитник да ходя злочестен ази,и срещам това,що душа мрази"

Ботевият лирическия герой носи съзнанието, че младостта му гине и чезне в епохата на робството,че националната трагедия е началната причина за личната драма.Лирическият субект