Христо Ботев и революционното движение

1. Хаос в революционното движение след смъртта на Левски:

Революционното движение изпада в криза. БРЦК прави безплодни съвещания и се опитва да намери заместник на Левски. Първоначално е определен сливенският учител Атанас Узунов, но той убива един хасковски чорбаджия и за това е заловен и заточен. След това е определен Стефан Стамболов. Турската полиция обаче много бързо му влиза в дирите и той бяга в Румъния.

Междувременно групата около Ботев отправя обвинения срещу Каравелов за смъртта на Левски, за промяна на линията на БРЦК, за опитите за смяна на седалището на БРЦК от Букурещ в Белград. Каравелов напуска революционното движение и спира издаването на в. Независимост. За да не остава организацията без печатен орган, Ботев започва да издава в. Знаме.

2. Идеите на Христо Ботев:

• Революцията, а не просветителството и реформите е единствено верният път към свободата;

• Привърженик на комбинираната тактика;

• Влизане на въоръжени чети, които да вдигнат народа на въстание;

• Чорбаджийте и духовенството са врагове на народа;

• Приемал идеята за Балканска федерация, но на равнопоставна основа;

• Под влияние на анрхизма не признава държавата като форма на организация на обществото и вижда зародишите на нова организация в общините, в еснафските сдружения и културопросветните дружества;

3. Източната криза 1875г.:

   • В Босна и Херцеговина избухва голямо въстание срещу Османската империя, подкрепено от европейската общност. Великите сили (с изключение на Англия) отново поставят въпроса за автономия на балканскте народи;

   • Българската емиграция решава, че е време за действие. През месец Август в Букурещ зад гърба на Каравелов по инициатива на Ботев и Стамболов се свиква общо събрание на БРЦК, което избира нов централен комитет в състав Христо Ботев, Иван Драсов, Димитър Ценович, Драгоя Шопов и други. Именно този комитет остава в историята като Букурещки революционен комитет (БРК). Решено е да се поеме курс към въстание. В България са изпратени пълномощници на БРК, като най активна дейност развиват Стамволов в Стара Загора и Никола Обретенов в Русе/ това въстание остава в историята като Старозагорско въстание. Ботев заминава за Русия, за да събере пари и да убеди българите, служещи в руската армия да участват във въстанието като командири. В уречения ден 16 Септември 1875г. поради разминаване на информация на уреченото място в Стара Загора се появили 25 човека. Те влизат в битка с турска потеря. Загиват братята Михаил и Георги Жеков, Стамболов успява да се измъкне в Румъния. В Русенско и Шуменско се събират две малки чети, които виждайки, че няма въстание, се разпускат. Така, порани недостатъчна подготовка и прибързаност, Старозагорското въстание предварително е обречено на провал;