Забравена парола?
Начало на реферати

Христо Ботев и неговото творчество


празни думи. В осма строфа, чрез низходяща градация, е нарисувана поредната картина на робската действителност. Веднага след нея е внушено раздвоението между желанието да бъде изпълнен патриотичния дълг и невъзможността това да стане без съмишленици. В края на творбата героят е едновременно част от забравилите за свободата и тяхната нравствена опозиция. Основно изразно средство е сатирата;
  • Гергьовден:

В. Будилник 1873г. Сатирично е изобличен робският народ, видян като стадо. Посланието идва още от мотото, а множеството алегории внушават упрек към пасивността и робското подчинение. Въпреки че сюжетът е построен около празник, липсва празнично настроение, а веселието на роба е страшно и срамно.

Тук лирическият говорител е страничен наблюдател, а лирически герой е народът. За разлика от Елегия липсва съчувствие към неговия образ и той е профаниран чрез знаците на животинското;

  • Моята молитва:

Издадено във в. Независимост 1873г. (написано 1871г.). Творбата разкрива лирическия аз в съкровен разговор с Бога, света и себе си. Използвана е формата на молитва, защото тя придава задушевност и предполага към откровеност и духовно пречистване. Текстът е отворен към някои библейски мотиви и това е загатнато още в мотото (епиграфа) за покорството, за несправедливо устроения свят, за напразните надежди. Творбата отрича общоприетия от църквата христянски бог. Чрез антитеза се изгражда двойнствена представа за него. От една страна наличието на бог е интимна потребност за всеки човек, но от друга христянският бог е бездушен, далечен и безнравствен. За поета истински е богът на свободата, разума и любовта. Той поставя в центъра на всичко човешката личност. Това противопоставяне между общоприетото и Ботевото схващане се постига чрез анафора и антитеза, която е в основата на цялата композиция.

Кулминацията на творбата е в предпоследната строфа, в която Ботев изрича същността на молитвата си да получи сила, за да умре за свободата на България;

  • Патриот:

В. Будилник 1873г. Основното художествено изразно средство е иронията, достигаща в края до сарказъм. Творбата е изградена върху антитезата и синтактичния паралелизъм. Обект на изображение е лъжепатриотът, който манипулира основните нравствени категории, за да извлече полза от тях. Героят фактически е антипод на лирическия аз от Моята молитва. Неговата идеология се изчерпва с думите ... само, знайте, за парата;

  • Странник:

Стихотворението представя най отблъскващото превъплащение на злото в робския свят обезличаването на човека, нравствената му деградация. Творбата е контрапункт на поемата На прощаване, защото там героят има активна гражданска позиция, не търпи робството и поема пътя на борбата, а тук са изобразени примирението, страхът и еснафството.

Христо Ботев и неговото творчество facebook image
Публикувано от: Неджибе Сабриева

Подобни материали



Христо Ботев и неговото творчество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.