Забравена парола?
Начало на реферати

Христо Ботев и неговото творчество


  • Към брата си:

Тук герой е отново страдащият човек, разпънат между любовта и омразата. За разлика от Майце си обаче, художественото пространство е разполовено светът вътре в човека и светът извън него. Лирическият герой вече е открил истинските стойности в живота и е поставил на първо място Отечеството. Външният свят все още е робско пространство, мъртав свят, коварен. Там може да съществува само робът. Глупците неразбрани все още сковават енергията на лирическия герой и задушават порива му към свобода;

  • Делба:

Стихотворението е посветено на Л. Каравелов и това е съратникът, който лирическия герой открива. За първи път тук Ботев заявява готовността си да умре за България;

  • Елегия:

Отпечатено е през 1870г. във в. Свобода. Стихотворението е нов етап в Ботевата поезия и поставя началото на една голяма тема за нерадостната, робска участ на българския народ. Тя е характерна за цялата ни възрожденска литература, но у Ботев художественото й превъплъщение е много по силно. Началната метафора въвежда мотива за съня и детството. Още Чинтулов използва съня като символ на робството. Ботев обвинява народните душмани сравнявайки ги със символа на лицемерието Лойола и най големия предател в историята Юда.

В третата строфа отново са използвани реторични въпроси, които придават динамика и са опит да бъде събуден народа. Посочени са конкретните виновници за страданието. Иносказанието в сюртуци, в реси и слепци с очи ни насочва към чорбаджийте, духовенството и продажната интелигенция. Обобщението за тези три социални прослойки рояк скотове показва силната омраза на Ботев към социалните потисници.

В нашата литература няма по въздействаща картина на робството от тази в четвърта строфа. Картината е сюрреалистична. Не тялото е разпънато на кръста, а кръстът е забит в живото тяло. Ръждата не разяжда робските вериги, а стига чак до костите на робите. Метафората смок е засмукал живот народен показва пълната зависимост и покорство на народа от неговия поробител. Отново чрез алитерация е внушено основното чувство на скръб, тъга и безнадеждност.

В науката често е коментиран въпросът за Ботевия гняв към собствения му народ. Най силната си присъда поетът формулира в последната строфа с трагичното пророчество чакаме и ний ред за свобода. Народ, който чака своя ред не става никога свободен, защото свободата се взима, а не се дава;

  • До моето първо либе:

Творбата е публикувана във в. Дума за българските емигранти 1871г. Първата редакция носи заглавието До либето ми. Музите, вдъхновили поета за написването на това стихотворение, са Парашкева Шушулова (учителка в Карлово и след това в Калофер) и Мария Горанова (далечна негова роднина). Основна тема на творбата е отношението между любовта и дълга. Самото стихотворение е задочен диалог с любимата, от която героят иска да приеме неговите идеи и да

Христо Ботев и неговото творчество facebook image
Публикувано от: Неджибе Сабриева

Подобни материали