Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира

Той даде всичко, което имаше, на тая земя, дето отиде да умре: своята неосъществена младост, своя гений, с който цъфна голямата поезия на българския народ, остави ни един език, на който ние още не можем да му се отблагодарим достойно. Какво повече може да даде един човек?"

Алеко Константинов

Най голямата заслуга на Ботев към българския народ е тази, че той осветява пътя на хората с прозрението, че свободата и достойната смърт са пътят към обезсмъртяването и вечността. Поетът обезсмърти собственото си безсмъртие и със стиховете си, и с кръвта си(статия от ученически вестник). Толкова патос носят думите, а не усещам нищо. Дали не съм достатъчно българка, дали не съм забравила, че живея на земята на Ботев? Изплаших се.. Патриотизмът ми се е изродил в болка, породена от невъзможността да приема една действителност, която ме задушава. Празни мисли, дърво без корен, клиширани статии, преднамереност, фалшив патриотизъм, излишна приповдигнатост. Дали във фанатичното търсене на доказателства да се преборим с действителността, поглъщаща всяка универсална ценност със светкавична сила, не се отдалечаваме от това което търсим? Искаме да обичаме родината, искаме да докажем на себе си, че наистина има за какво. Искаме да оправдаем едно чувство, което е така първично и красиво, така истинско. И колкото повече го търсим, толкова по дълбоко се скрива то в нас. Бяга от нашата предубеденост, защото в момента в който овладее душата, ще го поругаят клишетата, показността, безсмислието..Поезията на Ботев носи точно това чувство, и го пази със същата сила, борбеност и гняв на Поета. Носеща безкрайно провокиращи внушения, силно патриотични чувства, бунт и свобода, поезията на Ботев оцелява. Тя притежава някакъв инстинкт, който да я съхрани, да я защити от излишните думи,да я предпази от фалшиви коментари, който да я сподели истински само на тези, чувствайки я истински. Защото иначе ще изгуби стойност. А с нея ще изгубят стойност себеотдаването, животът, силата, смъртта и свободата, които Ботев и е вдъхнал. Той е осъзнал свободата като свръхценност, в две нейни проявления. Свободата като премахване на националния и социалния потисник е заветна цел на Ботев в неговия живот и поезия. Той иска да предизвика в българина лично чувство за дълг и отговорност пред народа, на който принадлежи, да го накара да повярва в една кауза, за която да е готов да пожертва всичко. Поел по пътя на борбата, човек се освобождава от своята робска психика, намира своята личностна реализация. Стремежът към тази свобода се отразява в стиховете на Ботев под формата на упреци, болка, гняв. Поетът призовава към