Стихотворението "Борба" е излязло за пръв път във в. "Дума на българските емигранти" (1871) без последните десет стиха. Цялото е публикувано в "Песни и стихотворения". Стихотворението е озаглавено Борба и на пръв поглед това заглавие някак не кореспондира с лирическия текст, защото темата до последните поне стихове е темата за злото- в това царство кърваво, грешно. Извезнъж обаче във последните стихове се появява този категоричен призив за борба, тази категорично увереност, че борбата е това, което следва. Борбата в тази творба е изведена като тема, като единственото възможно състояние, в което трябва да бъдат хората- борбеното състояние, защото не може толкова коварство, не може толкова подлост, не може толкова кърви и лъжи да се натрупат през вековете и да просъществуват вечно. Борбата е това, което ще изцели, ще излекува човечеството. Така, че темата на творбата всъщност е визирана в самото заглавие и в същото време тя е и посланието, идеята на творбата. За разлика от останалите творби тук формата на творбата е монолог. В Елигия събеседник на лирическия герой е народа, тук обект на неговото послание за света, човечеството. светът привикнал хомот да влачи, тиранство и зло до днес да тачи... лъжа и робство на тая пуста земя цярува!.

Ботев тук излиза вече на само от личното пространство, в което е бил в първите стихотворения, той излиза и от националното пространство. Той тук вече не е един национален поет, той е човекът който търси универсалните истини, и който изпраща универсалните послания.

Творбата започва с един почти минорен тон, успокоен- в тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно с жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде.... Това всъщност е и тезата, която е в самото начало на творбата, човекът вече на разпознава доброто от злото. Тази теза вече ще бъед доказвана в нататъшното развитие, като различни аргументи. Най- силните, от който са не можеш свестен човек събуди от мъртвешкия сън, в който е попаднал. Следващото е фрапиращо свесните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита. Аргувентите са подредени в една възходяща градация, за да се стигне до ужасяващото смесване на ценностите- богат е, казват, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко е той ограбил и пред олтаря Бога измамил, с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Богатството е заличило убийствата, кражбите, измамите, лъжата. Всички човешки пороци са заличени, богатството се е оказало единствената ценност на този свят. Ботев тук не посочва само злото, той посочва и виновниците за злото- и на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват, нему се кланя дивак учител, и с весникарин зайдно мъдруват. Едноличните виновници тук са попа, учителя и весникарина. Тоест това са църквата, духовенството, образуванието и пресата. Попа е олицетворение на религията и вярата, учителя- представителя на просвещението, образуванието и възпитанието. че страх от бога било начало на сяка мъдрост - това е позоваване на стария завет. Библейските сюжети Ботев използва в много от своите творби- има ги и в Елегия. Този библейски апостолат стои в основата на апатията и подчинението, което е сковало не само балгарския народ, а човечеството. Светът се подчинява на това. Соломон е наречен тиран развратен, отдавна нейде в раят запратен. Мъдрецът Соломон е използван в текста с една липса на уважение, със сърказъм, с ирония. казал с глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря- Бой се от бога, почитай царя. Тук в обобщаващите изводи, които прави автора прави впечатление една метафора светът привикнал хомот да влачи, та уважава и тачи тиранството и злото тежка желязна ръка целува. Тежка желязна ръка е символ на силата, на властта, който е лишена от емоция, от топлота, лишена е от чувството. Авторът използва и сърказъм млъчи, моли се, кога те бият, кожата ти да одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай. Тук се подразбира невъзможността това да продължава. И така се стига до обобщаващия извод за лъжата и робството, които царуват на тая земя, в този преобърнат свят. Единственият начин да се освободи светът от лъжата, от жестокостта е борбата. И категоричност звучи във последния стих Ще викнем ние: Хляб или свинец!