"ДЕЛБА" АНАЛИЗ

в стихотворението "Делба" човекът - лирическият субект, разказва историята на споделянето, на едното сърце, на общата упътеност към смъртта. Но "делбата" не е само споделяне, тя може да бъде "дарба, подадение, чест, късмет", т.е. "делбата" може да бъде мислена като съдбовна белязаност на човека, като дар и чест, като вътрешно притежание. И сякаш именно това споделя човекът, тъй като текстът още в самото начало подчертава свързаността в идеалното:

По чувства сме братя ний с тебе

и мисли еднакви ний таим,

за да отзвучи в последната строфа:

Напред сега с чувства и мисли...

Идентичността на чувствата и мислите определя високата степен на свързаност - на откриване на брата, на еднаквия с мене като душевност човек. За лирическия говорител и в началото, и в края на текста остава водещо чувството, след което идва мисълта. Емоционалното съпричастяване сякаш доминира над разсъдъчното отнасяне, което остава стаено, недоизречено. Обаче "Делба" не само говори за живота в неговата задружна изживяност, гарантираща преодолимостта на пречките, а и за индивидуалната оцелостеност, за ценностното разполагане на човека в света, тъй като ключови позиции наред с чувството и мисълта, в началото на текста, имат вярата и покаянието:

и вярвам, че в светът за нищо

ний няма с теб да се разкаем.

Вярата в случая е вяра в себе си, в правотата на избора и уместността на действията. Така заявена, вярата манифестира и крайността на себеоценката, граничеща с непогрешимост, защото разкаянието е ненужно и дори невъзможно,

Доброто или злото, произведени от действията, подлежат на оценка от потомството те са му предоставени, и това е оценка, която ще дойде след смъртта, Настоящето изисква друго твърдост и последователност на действията, като устремеността към бъдещето е и приближаване до мига на ценностното разполагане на извършеното по скалата на доброто и злото.

За "Делба" е несъмнено важен ефектът на заклинателност, Точно в себеотстояването лирическият субект парадоксално сближава множествеността и единичността:

И глава ний няма да сложим

пред страсти и светски кумири:

сърцето си вече казахме

с печалните наши две лири...