Психотерапевтичния сеанс е временно бягство от реалността. Той е сцена на която се разиграват нещата от живота. Актьорите са двама - пациент и терапевт. Липсва публика. Психоанализата не търпи свидетели.

Пациент и терапевт имат еднаква заслуга в терапевтичния процес и техния труд заслужава еднакво уважение.

В психотерапията, всеки пациент е уникален.

По време на психотерапевтичния процес терапевта не само лекува пациента. Той се учи от него.

Пациентът не е купа, която да пълниш с наставления. Той е свещ, която трябва да запалиш.

В психотерапията има лесни и трудни пациенти. Трудните отнемат повече време.

Човек усеща света около себе си по един уникален начин, благодарение на психични сетива, които аз наричам рецептори на живота. Онова което ми дава най-голяма радост в терапията е, че допринасям за възстановяването на чистотата и чувствителността на тези рецептори.

Често задавани въпроси във връзка с психоаналитичната терапия.

Кои пациенти са подходящите за психоанализа?