страданията, раздялата и саможертвата намират своето място. Патриотичният и синовният дълг са изпълени. Борецът е изкупил своята вина за страданията , които е причинил на най-близките чрез раздялата с тях: та тебе клета оставих/ за първо чедо да жалиш. Тогава майката може да го посрещне ела при мене, ела ме, майко, прегърни.

Пътят в стихотворението е саможертвената борба за освобождение, която извежда и двете заръки, които оставя борецът към братята да поемат неговия път и към поколенията да запомнят неговия подвиг.

Мотивиран от любовта, преминал през недоволството, тъгата, гнева, през решението, сбогуването, саможертвата, пътят в поемата На прощаване извежда до безсмъртието: Ностига ми тая награда-/да каже нявга народът:/умря сиромах за правда,/за правда и за свобода.

В този смисъл идеята за дома в стихотворението поражда идеята за пътя и обратно достойно извървеният път отвежда до дома.