Домът и пътят в На прощаване

Българското Възраждане роди гения Христо Ботев, а той създаде един изключителен свят на характери, герои, картини и идеи. Особено място в този поетичен свят заема идеята за дома и пътя. Най-добър неин израз е стихотворението На прощаване / 1868 г. /.

Продиктувано от конкретен повод подготовката на самия Ботев да замине с четата на Жельо войвода, стихотворението става израз на идеите на поета, предадени чрез образа на лирическия герой.

Лирическият герой е патриот, борец за свобода, който не скланя глава пред националните поробители. Като истински патриот той обича родината си и всичко, свързано с нея майката, родното огнище дома, семейството братя, баща, либето и всички свои събратя. Като борец не може да търпи турчин да беснее над бащино огнище. От основните характеристики на лирическия герой се определят и двата основни идейно-тематични кръга в стихотворението домът и пътят. Домът е всичко, което лирическият герой люби, мястото, където се е родил и израснал, семейството, което обича и за което милее, а пътят е неговото вричане, неговата саможертва, неговата борба за освобождение, неговото тръгване .

Творбата е написана в монологична аз-форма, което внушава изповедния характер и достоверността на изказа. Самото заглавие носи у себе си идеята за път, тръгване, прошка, сбогуване. Идеята за дома и идеята за напускането на дома са подчинени на идеята за защита и спасяването на родното. Те са взаимно-свързани и взаимно-обусловени и върху тях се изгражда цялостната тъкан на произведението.

На прощаване е един своеобразен диалог-монолог, обърнат от една страна към най-близкия човек майката и от друга, към самия вътрешен свят на героя. Търсейки прошка, благословия и давайки израз на най-интимните си чувства, обръщайки се към своята майка, лирическият герой изказва дълбоко мотивирания си избор да се раздели с нея и с всичко, което тя олицетворява , воден от една единствена идея да постигне освобождение на всичко родно.

Така поемата съчетава у себе си идеята за любовта и свободата, които са дълбоко имплицирани в идеята за дома и пътя.

Образът на майката в стихотворението / и изобщо в поезията на Ботев /е образ, който обединява компонентите на всичко родно и мило. Тя е тази, която го е родила / за първо чедо да жалиш /, тя е тази, която го е възпитала в патриотично и гордо сърце- / но кажи, какво да правя / кат ме си , майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, тя е тази, която го изпраща и която ще го посрещне. Тя е единствената, която ще го разбере. Образът на майката обединява в себе си представата за бащино огнище: там, дето аз съм пораснал/ и първо мляко засукал, там, дето либе хубаво/ там, дето баща и братя/черни чернеят за мене../.Картината на дома обединява всичко от най