До моето първо либе

1. Заглавие пореден знак за високата диалогичност на Ботевата лирика. Към диалозите с майката, брата, съратника се прибавя и диалогът с либето, за да се изгради позицията на Ботевия лирически човек към любовта като интимно преживяване. Притежателното местоимение моето представя либето като образ, който конструира личния свят на Аза. Подобно на Майце си обаче и тук личното щастие се оказва невъзможно без щастието на общността; в йерархията от ценности националният идеал заема върхова позиция.

2. Структура:

а) в идейната си структура стихотворението се гради върху два основни мотива любовта и революцията. Интимната любов е белязана със знака на отрицанието, тъй като любовта според Ботев може да бъде равностойна на революционния и национален идеал само ако се издигне до неговата висота. Творбата поставя акцент върху първенството на общите цели пред личните чувства и грижи. Тази идея намира израз и в последното писмо на Ботев до съпругата му Венета: Знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе.

б) текстът е изграден от 9 строфи, групирани около три времеви пласта; първите три строфи припомнят миналото времето на любовните полуди; следващите три обхващат настоящето, в което героят прави своя избор; последните три представят мечтания свят на битката революция в някакво друго времепространство; чрез символиката на числата 3 и 9 се опоетизира изборът, сакрализира се революцията, която ще преподреди света, извеждайки го до неговото спасение.

3. Лирическият герой новият човек с променено съзнание, който прави равносметка на миналото си и утвърждава своя самостоятелно направен, доброволен избор.

а) припомнянето на миналото свързано с познат от Майце си мотив за погубената, осланена младост: млад съм аз, но младост не помня. Някогашното живеене е видяно като безсмислено, неполезно. В миналото на Аза е отдаването на любовните копнежи, интимният порив за погледа мил и въздишката на либето; новата ценностна система ги отрича. Любовта е определена като робство /чрез символа на веригите/, като отчуждение от света /безумен аз светът презирах/, като пропадане /чувства си в калта увирах/. Отхвърлянето на любовта в текста е категорично заявено чрез повелителните глаголни форми в началото на всяка строфа остави, забрави, чрез отрицателните глаголи не помня, не грее. Любовните песни са приравнени с думи отровни; самото пеене губи своята стойност, превръща се в думане речева дейност, характерна за битовото всекидневие.

б) в миналото на Аза е любовната песен, в настоящето неин контрапункт са песента на гората и плачът на сиромасите. Песента на гората поражда асоциации за старите времена на хайдути герои; плачът на сиромасите е израз на робското тегло, на настоящото страдание. Лирическият герой е този, който ще свърже времената; негово призвание е да откликне на гласовете на страдащите и да стане Спасител на поруганата земя. Изборът му е продиктуван от осъзнатата драма на родното. Творбата разгръща картина на народното тегло, представя свят на преобърнати стойности. Разрушени са кръвно-родовите връзки /брат брата продава/, поломена е жизнеността /гинат сили и младост/. Плачът на сирота вдовица и останалите без дом дечица въвеждат мотива за осиротяването на родното, за неговата лишеност от мъжка сила и опора. Робският свят заменя живота със смърт; той изисква преподреждане.

в) Ботевият лирически герой подчинява своето битие на изискванията на времето. В текста замяната на любовната песен с песента на гората съизразява замяната на един тип съществуване с друг, към който Азът се стреми. Либето /както и майката/ е част от интимния свят на героя, но то е и част от робското, от битовото, трезво живеене. Изборът на лирическия Аз изисква оттласкване от профанното пространство и устремяване към сакралното, центриращо пространство на борбата и нейния естествен завършек смъртта. Този избор определя трайното присъствие на мотива за раздялата в Ботевата лирика, както и двойственото отношение на героя към майката и любимата съкровените знаци на интимно-личното. В До моето първо либе интимната любов е отречена и е утвърдено вричането на народа, на свободата, на революцията. Любовта у Ботев се подчинява на идеологията на времето, тя може да бъде призната само ако се издигне до висшия национален идеал.

4. Либето Лирическият герой предоставя на либето възможност за избор то може да остане в профанния битов свят, но може и да сподели пътя на Аза към бунтовното и героичното. Лириката на