Българските писатели и християнството

Манол Манолов

За разлика от някои други европейски литератури, българската няма свой езически период. Тя възниква през последната четвърт на IX век с ясно определена цел да служи на християнството. Още първите образци преводни или оригинални търсят здравата връзка със Свещеното Писание и се стремят да обяснят въпросите на сътворението според библейската книга Битие.

Старите българи също имат своя автор на Шестоднев Йоан Екзарх. Шестодневите не са нещо ново за онова време. Те са познати от векове, като започнем от текстовете на Василий Велики (IV в.), Севериан Гавалски (IV-V в.), Григорий Ниски и доста други.

Най-ранният запазен препис на Шестоднева от Йоан Екзарх е от 1263 г. Изследванията доказват, че това е компилативен превод главно от творбите на Василий Велики и Севериан Гавалски. Съчинението се състои от пролог и шест книги: по един коментар за всеки ден от сътворението. На някои места старобългарският писател се отклонява от пряката си цел: обръща се към своя съвременник и покровител княз Симеон, описва подробно великолепието на княжеския дворец, споменава имената на редица езически философи като Талес, Демокрит, Диоген и съвсем накратко запознава читателя с техните учения.

Йоан Екзарх във всичките си текстове (а той пише много слова и проповеди) е истински воин за делото на Иисус Христос. До него се нареждат Константин Преславски, Черноризец Храбър, просветителите от Охрид Климент и Наум, Тудор Доксов и други знайни и незнайни радетели на вярата.

Историческата съдба на българския народ оказва влияние върху развитието на литературата. След завладяването на нашите земи (от 1018 до 1187 г. българската територия е част от Византия, а от 1396 до 1878 г. провинция на Османската империя) книжовността едва мъждука по затънтени и труднодостъпни манастири и скитове.

Първият български университет (в София) е създаден през 1888г., точно едно хилядолетие след първия европейски този в Болоня. И когато през размирния ХХ в. българската нация възкръсва за нов живот, това става без никакви традиции единствено по неведомата воля на Бога.

И съвсем естествено е новата литература да тълкува християнските ценности според дарбата на авторите. Трябва обаче да отбележим, че българската реч не намира своите гении на Божията прослава като Данте Алигиери в Италия, Франсоа Вийон във Франция и много други поети, разказвачи и мислители. Въпреки това следите на Свещената Книга в нашата