Начало на реферати

Християнската храмова архитектура XII-XIV век


Великотърновски университет

Св.св.Кирил и Методий”

Гр.Велико Търново

Исторически факултет



ДОКЛАД

По Археология

Тема:Християнската храмова архитектура

XII-XIV век



Изготвил:

Галина Жоржева Василева

I курс,История,фак.№ 53535



Приемането на християнството има важно значение за българската култура и държава. То утвърждава феодалните порядки в страната,допринася за стабилизиране на централната власт.В епохата на развития феодализъм (XII-XIV в.) църковната архитектура е тясно свързана с идеологията на обществения строй и се развива широко из всички райони на страната. Християнски храмове се строят по градове и села, в манастири и крепости. През годините на Второто българско царство(XII-XIV в.) в страната има множество християнски храмове и църковната архитектура е масова. Закономерност е при църковната архитектура за определен период от време да се прилагат установени типове, т.е. в стройтелството на християнски храмове има силна традиция. Съществени приноси в проучването на българските християнски храмове от XII-XIV век имат трудовете на Никола Мавродинов , Кр. Миятев , Ал. Рашенов и други. Установени са различията и приликите между множеството християнски храмове, касаещи техния план, обем, покривна конструкция, строителни материали и градеж. Констатираните общи черти доказват традицията в строителството на християнски храмове през XII-XIV век, а различията сочат творчеството в работата на средновековните български строители. Съществените различия на християнските храмове от Второто българско царство(XII-XIV в.) касаят не толкова плановете, колкото размерите и обема, както и украсата им (външна и вътрешна). Църквите са сравнително малки, но с разнообразни архитектурни форми и декорация. Според предназначението си средновековните български църкви са обществени и семейни (болярски). Обществените църкви са селски, квартални в градовете, манастирски, крепостни и гробищни. Кварталните църкви по градовете се явяват като архитектурни акценти. Околните сгради са съобразени с тях. Около християнските храмове в кварталите на средновековните български градове са извършвани някои християнски погребения, т.е. оформени са малки некрополи. Църквите в крепостите са предназначени за черкуване на войните. Такива са Асеновата крепост, крепоста при с.Маточина, Хасковско и други. С по малки размери са и манастирските църкви. Семейните църкви са притежание на болярски фамилии. С още по-малки размери и опростен план са гробищните църкви. Всички обаче се отличавали с подходяща вътрешна украса. Отвътре са стенописвани, а отвън имат керамопластична декарация. Според плана и покритието си средновековните български църкви са еднокорабни, базиликални, кръстокуполни и конхални. Има и двуетажни църкви, при които се оформя приземие-крипта и етаж-същинската църква.

Християнската храмова архитектура XII-XIV век facebook image
Публикувано от: Колю Лазаров

Are poor people poor or just lazy? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.