ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ ФЕРМЕНТИ

За да станат годни за всмукване и усвояване от организма, хранителните вещества трябва да бъдат разглобени до техните основни градивни съединения. Това разграждане става с помощта на различните ферменти, изработвани от храносмилателните жлези и съдържащи ' се в изливащите се в храносмилателния канал храносмилателни сокове.

Ферментите са високомолекулни органични съединения. Те се съдържат в различните тъкани и сокове на организма и играят ролята на биокатализатори, т. е. на вещества, които в минимални количества ускоряват многократно хода на дадена химична реакция, без самите те да се оказват изменени при нейното завършване. Поради тази причина незначителни количества фермент могат да разглобят големи количества от веществото, върху което действат.

Характерна за ферментите е строгата специфичност на тяхното действие. Това ще рече, че всеки фермент действува само върху строго определено химично вещество. Така например слюнченият фермент птиалин действува само върху полизахаридите, като ги разглобява до дизахариди. Върху дизахаридите действат други ферменти, и то върху всеки дизахарид действува определен фермент: върху дизахарида малтоза действува ферментът малтаза, върху млечната захар ферментът лактаза, върху тръстиковата захар ферментът инвертаза и т. н.

За да действат, ферментите изискват наличността на определени условия и главно на оптимална температура и оптимална химична реакция на средата.

Оптималната температура за действието не само на храносмилателните ферменти, но въобще на всички ферменти в организма е температурата във вътрешността на тялото за топлокръвните животни между 37 и 40С. С понижаване на температурата активността на ферментите постепенно намалява и при температура, близка до нулата, всички ферментативни реакции спират. С покачване на температурата над оптималната активността на ферментите до известна граница се покачва, но покачването на температурата над 5660С води до спиране на ферментативните реакции поради разрушаването на самите ферменти.

Второ важно условие за действието на храносмилателните ферменти е наличността на оптимална химична реакция различна за различните ферменти. Така например оптималната реакция'за действието на съдържащия се в стомашния сок фермент пепсин е кисела, за слюнчените ферменти неутрална, за ферментите в чревния сок и сока на задстомашната жлеза слабо алкална и т. н.

Най-общо казано, ферментите, които се съдържат в различните храносмилателни сокове, в зависимост от това, върху какви хранителни вещества упражняват своето действие, се делят на 3 основни групи: 1) ферменти, разглобяващи белтъчините протеази или протеолитични ферменти; 2) ферменти, разглобяващи въглехидратите ами-лази или амилолитични ферменти, и 3) ферменти, разглобяващи мазнините липази или липолитични ферменти.

Някои храносмилателни ферменти се отделят от съответните жлези в неактивна форма и се активират от определени химични вещества. Така например пепсинът се активира от НСl, липазата от жлъчните киселини, а протеолитичният фермент в сока на задстомашната жлеза, наречен трипсин, се отделя като неактивен трипсиноген и се превръща в активен фермент под влияние на съдържащия се в сока на тънките черва фермент, наречен ентерокиназа.