ХРАНОСМИЛАНЕ

ЗНАЧЕНИЕ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

През целия си живот организмът на животните и човека непрекъснато изразходва енергия за поддържане на жизнената дейност на отделните органи и системи, за поддържане на телесната температура, за извършване на външна работа, за нарастване и новообразуване на постоянно разпадащи се клетки и т. н.

В последните години с помощта на т. нар. белязани атоми беше установено, че всички съставни части на организма непрекъснато се обновяват. Живият организъм се нуждае непрекъснато от енергетични и строителни материали, които си набавя чрез храната, под формата на различни хранителни вещества: белтъчини, въглехидрати, масти (мазнини), соли, вода и витамини. Тези хранителни вещества влизат в състава на отделните хранителни продукти в различно качествено й количествено съотношение. В този си вид обаче те не могат да бъдат използувани от организма. Само водата, солите и витамините се всмукват и усвояват направо, без каквато и да е преработка. Останалите хранителни вещества (белтъчини, масти и въглехидрати) могат да бъдат използувани от организма едва след тяхното основно преработване в процеса на храносмилането. Поради това под храносмилане трябва да се разбира процесът на физическото и химичното преработване на приетите в храносмилателния канал хранителни вещества до такъв вид, че те да станат годни за всмукване и усвояване от организма. Това преработване става главно с помощта на различни храносмилателни сокове и съдържащите се в тях ферменти. Под тяхно влияние хранителните вещества се разграждат до своите основни, разтворими във вода градивни елементи и едва тогава се всмукват, разнасят се с кръвта и се усвояват от организма.

В храносмилателния канал освен химично преработване се извършва и механично обработване на храната. Благодарение на него стават раздробяването на приетите хранителни продукти, придвижването им по храносмилателния път, размесването им с храносмилателните сокове и по-лесното и по-бързото им всмукване. Най-сетне пак благодарение на механичната обработка неусвоените частици от храната се оформят в т. нар. кални маси (фекалии) и се изхвърлят навън заедно със значително количество микроорганизми и олющени от храносмилателния канал епителни клетки.

Най-голяма заслуга за пълното и всестранно разработване на различните страни на храносмилателния процес има големият руски физиолог Павлов. Благодарение на въведената от него специална методика за изучаване дейността на различните отдели на храносмилателния апарат с помощта на т. нар. хронични фистули Павлов превърна физиологията на храносмилането от откъслечни и непълни знания за работата на отделните храносмилателни органи и жлези в едно цялостно и стройно учение.