ХРАНОСМИЛАНЕ В УСТАТА

Началото на храносмилателния процес започва от устата. Тук се извършва изпитването на храната и започва нейната механична и химична обработка. Изпитването на храната, т. нар. апробация, се състои в определяне на нейната годност или негодност за приемане, както и на нейните вкусови качества. В зависимост от това изпитване приетата храна или се изхвърля обратно навън, или се задържа и започва нейната механична и химична обработка.

Механичната обработка се състои в разкъсването и размачкването на храната, примесването й с първия храносмилателен сок слюнката, овлажняването и размекването й и оформянето на хранителната хапка.

След откъсването на приетата хранителна хапка устата се затваря и целият следващ процес на дъвкане се извършва обикновено при затворена уста. С това се попречва на евентуалното падане навън на частици от приетата храна.

Важна роля в акта на дъвкането играят езикът и мускулатурата на бузите. С помощта на езика става прехвърлянето на хранителната хапка от едната на другата страна, а с помощта на мускулатурата си бузите прилепват към челюстите и не позволяват на частици от храната да се задържат между бузите и венците. Такова задържане се наблюдава при парализа на лицевата мускулатура. То принуждава болните да бъркат с пръст в устата си и да изместват попадналите там хранителни частици.

През време на дъвкателния акт насрещните повърхности на кътниците и кучешките зъби се плъзгат едни о други и благодарение на натиска, който се упражнява при това плъзгане, става размачкването на храната, т. е. нейното сдъвкване. Едновременно с дъвкането, силата на което е степенувана в зависимост от твърдостта на храната и се осъществява по нервнорефлексен път, се възбужда и отделянето на по-голямо количество слюнка.

Раздробяването на храната се улеснява при размекването й от изливащата се върху нея слюнка. Поради това колкото по-твърда е дадена храна, толкова по-дълго време е необходимо за навлажняването и размекването й, а следователно и за нейното пълно раздробяване. В това отношение човек улеснява процеса на размекване и раздробяване на храната с нейната кулинарна обработка. С варенето, печенето или пърженето на храната, както и с прибавянето на различни вкусови подправки се цели по-приятното й приемане и по-бързото й раздробяване през време на храносмилателния процес.

В устата химичната обработка на храната се постига с помощта на слюнката. Тя се изработва от три чифта големи слюнчени жлези предушни, подчелюстни и подезични, и от множество малки жлезички, разположени по лигавицата на езика, бузите, мекото и твърдото небце.

Слюнката е водниста, лепкава течност, съдържаща 98,5 99% вода и 11,5% сух остатък, съставен от редица органични и неорганични вещества. Неорганичните вещества на слюнката са представени главно от натриев хлорид, натриев карбонат, калциев карбонат, калциеви фосфати и сулфати и др. От особено значение е наличността в слюнката на карбонатите и фосфатите, които при отлагането си по зъбите образуват зъбния камък. От органичните вещества в слюнката най-голямо значение имат слюнчените ферменти и слузестото белтъкоподобно вещество муцин. Муцинът слепва раздробените парчета храна в една хапка, като я прави хлъзгава и удобна за поглъщане и придвижване по хранопровода. Ферментите на слюнката са два слюнчена амилаза или птиалин и малтаза. Това са ферменти, които разграждат въглехидратите. Ферменти, разграждащи белтъчините и мазнините, в слюнката няма.

Птиалинът действува върху полизахаридите и чрез присъединяване на вода ги