ХРАНОСМИЛАНЕ В ТЪНКОТО ЧЕРВО

В тънкото черво върху хранителната кашица, която носи името химус, се излива последният храносмилателен сок чревният сок. Методите за получаване на чист чревен сок и за изучаване механизма на неговата секреция почиват на предложената от Тири Вела хронична фистула на тънките черва (фиг. 196). За тази цел парче от червото, дълго 2025 см, с запазена инервация и кръвоснабдяване се изрязва, извива се като подкова и двата му края се пришиват към кожната рана. Възстановяване целостта на чревния път се постига чрез зашиване на двата края на тънкото черво.* След зарастване на оперативната рана от чревната фистула изтича сок, който се събира за качествено и количествено изследване.

Чистият чревен сок има светложълт цвят и алкална реакция (рН = около 8).

В чревния сок се съдържат неорганични соли (главно натриев хлорид 0,60,7%, и натриев карбонат0,2 0,5%) и ферменти, повлияващи и трите вида хранителни вещества.

Ерепсинът е разглобяващ белтъчините протеолитичен фермент. Характерно за неговото действие е, че не действува върху цялостен белтък, а само върху продуктите от неговото разглобяване полипептидите, пептоните и албумозите, включително и върху т. нар. антипептони, които не се повлияват от трипсина. Единственият цялостен белтък, върху който действува ерепсинът, е казеинът на млякото.

Ентерокиназата ферментът на ферментите" на Павлов, осигурява превръщането на неактивния трипсиноген в активен трипсин. В по-големи количества ентерокиназата се отделя в горните отдели на тънките черва; в долните отдели тя се отделя само в следи.

Нуклеазата е фермент, който разглобява влизащите в състава на клетъчните ядра сложни белтъци, носещи името нуклеопротеиди.

Липазата е по-слабо активна от панкреасната липаза. Тя се отделя в малки количества и се активира от жлъчните киселини. Под нейно влияние мазнините се разцепват до глицерин и висши мастни киселини.

Амилолитичните ферменти са: амилаза, разглобяваща полизахаридите, и инвертаза, малтаза и лактаза, разглобяващи съответстващите дизахариди, тръстиковата или цвекловата захар, малцовата захар и млечната захар.

Редица изследвания показват, че подбудителите за секрецията на чревния сок са механичните и химичните дразнения, упражнявани непосредствено от чревното съдържимо върху нервно-жлезния апарат в стените на тънките черва.

Химични подбудители на чревната секреция са различните вещества, съдържащи се в хранителната кашица стомашният сок, слабите разтвори от солна киселина, продуктите от разпадането на белтъчините и Въглехидратите, млечната захар и т. н. Особено значение като химичен подбудител на чревната секреция има и сокът на задстомашната жлеза.

У човека за 24 часа се отделя около 2 л чревен сок. Под влияние на различните дразнители неговите количества и състав са различни.