ХРАНОСМИЛАНЕ В СТОМАХА

Храната, постъпила през хранопровода в стомаха, се задържа продължително време най-малко 34 часа, и се подлага наново на химична обработка.

Въпреки че вместимостта на човешкия стомах може да достигне няколко литра, здравият стомах никога няма вид на празна, отпусната торба. Благодарение наличността на мощен слой гладка мускулатура, която се намира в постоянен тонус, стомашните стени не са отпуснати, а винаги прилепват плътно към съдържимото на стомаха. А тъй като стомахът на гладния човек никога не е напълно празен, понеже съдържа известно количество (4050 куб. см) течност и въздух, който като по-лек под формата на въздушен мехур се задържа в дъното на стомаха, последният има формата на празна паница или на круша, обърната нагоре с широката си част. Поради постоянния тонус на стомашните стени постъпващите в стомаха хранителни хапки не се размесват безразборно, а се наслояват по реда на своето постъпване (фиг. 189). Послойното нареждане на храната в стомаха има голямо значение за разграждането на въглехидратите под действието на слюнчените ферменти. Тези ферменти действат при неутрална или слабо алкална реакция. При силно киселата реакция на стомашния сок действието им спира. Тъй като обаче храната се наслоява в стомаха, със стомашен

сок се пропиват само първите порции храна, наслоили се непосредствено до стените на стомаха. Вътрешните порции храна до пропиването си с киселия стомашен сок запазват тази реакция, която са придобили в устата под влияние на слюнката, и поради това слюнчените ферменти продължават действието си в стомаха още около 3040 и повече мин.

Химичната обработка на храната се извършва от изливащия се върху нея стомашен сок. Последният представлява безцветна или леко опалесцираща течност с характерна миризма и силно кисела реакция рН = 0,81,3, дължаща се на съдържащата се в него НС1 в количество 0,30,5%,' Освен солна киселина в стомашния сок се съдържат в сравнително малко количество и някои неорганични соли, като NaCl, КС1, следи от роданови съединения, малко Mg и Са фосфати, сулфати и пр.

От органичните съдинения, които влизат в състава на стомашния сок, на първо място трябва да споменем ферментите пепсин, химозин, липаза, някои белтъчни съединения, включително и белтъкоподобното лепкаво вещество муцин, малки количества млечна киселина, аденозинфосфорна и креатинфосфорна киселина, пикочина, пикочна киселина и пр.

Ролята на солната киселина в стомашния сок е много голяма, тъй като създава оптималната реакция за действието на ферментите и специално на пепсина.

От ферментите, които се съдържат в стомашния сок, най-голямо значение има пепсинът. Той е протеолитичен фермент, който се отделя в неактивна форма и се превръща в активен фермент под влияние на солната киселина. Той действува при силно кисела реакция. При неутрална или алкална реакция действието му спира. Под влияние на пепсина белтъчините се разпадат до албумози и пептони.

Вторият храносмилателен фермент в стомашния сок е химозинът. Нарича се още лаб-фермент, сирище или сирищен фермент. Под негово влияние белтъкът на млякото се съсирва. Този процес има важно значение за храносмилането, тъй като съсиреното мляко се задържа в стомаха и неговите съставни части се подлагат по-дълго време на действието на ферментите. Химозинът действува при слабо кисела, неутрална или