ХРАНОСМИЛАНЕ В ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО

Разглобяването и всмукването на хранителните вещества стават главно в тънкото черво. В дебелото черво преминават само несмилаемите съставки на хранителната кашица, водата и съдържимото на различните храносмилателни сокове. Ако има някакво разглобяване, то става под влияние на ферментите, дошли откъм тънкото черво, и то на тези хранителни вещества, които не са били повлияни.

Основната функция на дебелото черво е всмукването на водата и оформянето на изпражненията.

В дебелото черво водата се резорбира така пълно, че от общо 4000 г химус, които преминават за 24 часа от тънкото в дебелото черво, навън се изхвърлят само около 130 150 г. Цялото останало количество се резорбира обратно.

В състава на изпражненията влизат: 1) несмлените остатъци от храната влакна от целулоза, отделни мускулни и сухожилни влакна, зърна, неразтворими соли и пр.; 2) продукти от жизнената дейност на червата слуз, олющени от лигавицата на червата епителни клетки, холестерин, жлъчни пигменти, соли, ферменти и т. н., и 3) в изобилие микроорганизми, които съставят около 30 50% от изпражненията.

Най-общо казано, бактериите, съдържащи се в дебелото черво, могат да бъдат разделени на две главни групи разглобяващи въглехидрати с главен представител Bact. соli и разграждащи белтъчините с главен представител Bact. putrificus. Те са нормални обитатели на храносмилателния канал и главно на дебелото черво на животните и човека и имат и полезно, и вредно действие. Полезното им действие, особено добре подчертано при тревопасните животни, се състои в това, че те разтварят целулозата и с това дават възможност на организма да използува съдържимото на растителните клетки. Друго полезно действие на микроорганизмите в дебелото черво, еднакво важно и за тревопасните, и за месоядните животни, е обстоятелството, че те имат способността да синтезират важния за организма антихеморагичен витамин К и с това се явяват негови редовни доставчици. Най-сетне в последните 20 г. с откриването на антибиотиците беше доказано, че микроорганизмите в дебелото черво, явявайки се естествени антагонисти на различните видове плесени, предпазват организма от тяхното масово заселване и развитие.

Бактериите имат и вредно действие за организма. Използвайки при своята обмяна на веществата различните хранителни вещества, те ги разглобяват до още по-низши продукти от тези, които се получават под влияние на ферментите в храносмилателните сокове. Тези вещества, продукти от жизнената дейност на микроорганизмите в дебелото черво, в по-голямата си част са отровни за организма. Заедно с водата те лесно се всмукват през стените на червата и чрез кръвта на вратната вена достигат до черния дроб, където става тяхното обезвреждане. Тук те се свързват със сярната киселина, като се образуват вече неотровните за организма естеросерни съединения индоксил-сярна киселина, скатоксил-сярна киселина и т. н. Под формата на алкални соли тези киселини се изхвърлят чрез урината и изпражненията вън от организма. Ако обаче черният дроб не успее да обезвреди достигналите до него отровни продукти, те проникват в общото кръвообращение и действат отровно върху отделните органи и" системи и особено върху нервната система, кръвотворния апарат и пр. Поради това хора, които имат хроничен запек, често пъти се оплакват От обща слабост, виене на свят, липса на апетит, анемия и т. н.

Дебелото черво има и екскреторна функция. През него организмът се освобождава от солите на някои метали и особено на тежките живак, бисмут, олово, почти половината от излишния калций и фосфор и т. н. Поради това при отравяния с някои от тези метали фосфор, живак и т. н., в лигавицата на дебелото черво се