ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

Организмът на животните и, човека се нуждае непрекъснато от хранителни вещества: белтъчини, масти, въглехидрати, вода, соли и витамини.

Белтъчините са основният градивен материал на организма. Те влизат в състава на всяка жива клетка и изграждат нейните протоплазма и ядро. Химичните елементи, които влизат в състава на белтъчините, са въглеродът, водородът, кислородът, азотът, сярата и фосфорът. Белтъчините се наричат още азот съдържащи вещества поради това, че азотът влиза в състава на всички белтъчини и липсва в състава на другите хранителни вещества (мастите и въглехидратите).

Основните източници, от които организмът си набавя белтъчини, са хранителните продукти от животински произход (месо, яйца, млечни произведения и пр.). Редица храни от растителен произход също съдържат белтъчини, само че в по-малко количество. От растителните храни особено много белтъчини съдържат бобовите растения (соята, фасулът, лещата и пр.).

Белтъчините представляват сложни, органични, високомолекулни съединения, изградени от множество свързани помежду си по-прости азот съдържащи вещества, наречени аминокиселини. В природата се наброяват сравнително малко аминокиселини до 30 на брой. Тъй като обаче те влизат в състава на отделните белтъчини в различно количествено и качествено съотношение и в различно подреждане при свързването си една с друга, броят на белтъчините в природата е извънредно голям наброяват се над 1 000 000 белтъчини. Различните свойства и качества на отделните белтъчини следователно зависят от различните аминокиселини, влизащи в техния състав.

Няколко аминокиселини, свързани помежду си в една обща верига, образуват т. нар. полипептиди. Няколко полипептидни вериги, свързани помежду си в общи, значително по-големи молекули, образуват т. нар. албумози и пептони. Най-сетне няколко свързани помежду си албумозни и пептонни молекули изграждат цялостната голяма молекула на белтъка.

Въглехидратите влизат в състава на всички живи клетки и представляват техният основен енергетичен материал, т. е. въглехидратите са главните вещества, които при своето изгаряне освобождават енергия, необходима за поддържане на жизнените функции. В техния състав влизат химичните елементи въглерод, водород и кислород. Поради това, че съотношението между водорода и кислорода е както при водата (2:1), те се наричат въглехидрати (въглеводи), т. е. съединения на въглерода с водата.

Основните източници, от които организмът си набавя въглехидрати, са храните от растителен произход. В тях те се намират главно под формата на монозахариди, дизахариди и полизахариди.

Монозахаридите са най-просто устроените въглехидрати. Техните главни представители са гликозата, фруктозата и галактозата. Две молекули монозахариди, свързани помежду си в една по-голяма молекула, образуват т. нар. дизахариди. По-важни дизахариди са малтозата (млечната захар), инвертозата (цвекловата и тръстиковата захар) и пр. Най-сложни въглехидрати са т. нар. полизахариди, съставени от свързани помежду си множество молекули монозахариди. В природата има главно три вида полизахариди: растително нишесте (скорбяла), животинско нишесте (гликоген) и целулоза.

Мазнините също влизат в състава на всички живи клетки. Те са богат енергетичен източник, тъй като при своето изгаряне освобождават над два пъти повече енергия, отколкото белтъчините или въглехидратите. Поради това те са главният енергетичен резерв на организма, към който той прибягва при усилена физическа