Й
ордан Йовков

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в малкото балканско селцеЖеравна, в многолюдното семейство на Стефан Йорданов училищен и църковен настоятел. Детските и юношеските му години преминават в родното място, една година учи в Котел. Завършва Първа софийска гимназия. Същата година (1900) е назначен временно като учител в с. Чифлик Мусабей. Три години по-рано баща му и цялото семейство се преселват в Добруджа. Равнината очарова младежа и завладява сърцето му за цял живот. Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в Княжево. Чете много, особено руска литература. Много силно е впечатлен от дълбокия психологизъм в романите на Достоевски. Под тяхно влияние прави първия си литературен опит стихотворението Под тежкия кръст (1902), което е отпечатано в сп. Съзнание. До 1911 г. публикува в различни периодични издания общо 31 творби, но те не се отличават с особено богатство и разнообразие от мотиви. В края на 1903 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но го напуска поради смъртта на баща си и се връща към учителстването в различни добруджански села. Първият му разказ Овчарова жалба е отпечатан през 1910 г. в сп. Просвета.
През 1912 г. е мобилизиран и участва в Балканската и Междусъюзническата война, отначало като младши офицер. След раняването му в сражение край Дойран е награден с орден за храброст и произведен в чин подпоручик.
След войната за кратко време работи като редактор на сп.Народ и армия, където публикува документалния очерк за Балканската война Утрото на паметния ден. След като списанието спира, Йовков работи като библиотекар и редактор на сп. Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. През 1915 г. е мобилизиран в Ксанти, а по-късно е изпратен в редакцията на в. Военни известия. През това време пише разкази на военна тематика и ги издава в два тома през 1917 и 1918 г. Академията на науките отличава първия сборник с наградата Иван Вазов.
След края на Първата световна война, когато Добруджа е окупирана от румънците, Йовков преминава нелегално границата и се установява във Варна. Потресен от националната катастрофа и особено от загубата на Добруджа, писателят написва повестта Жетварят, която е отпечатана от издателство Просвещение през 1920 г. По-късно българското правителство му предлага дипломатическа служба в нашата легация в Букурещ. Макар че изпълнява съвестно и старателно задълженията си на чиновник и дори малко израства в служебната йерархия, Йовков води полумизерно съществуване и се чувства унизен и потиснат. По това време вече е болен и завладян от страха, че ще остане със семейството си на улицата, без всякакви средства за препитание. Активната литературна дейност остава за него единствена утеха и духовна опора. Изпраща разкази в сп. Златорог, Демократически преглед и Литературна мисъл. През 1926 г. издателство Хемус пуска сборника му с разкази Последна радост, а на следващата година цикъла Старопланински легенди. От този момент нататък Йовков печата новите си творби в Хемус. Всичките му 15 книги получават общ външен вид, обмислян в най-малки подробности от самия автор. В края на 1927 г. по негова молба Йовков е освободен от легацията. Заминава за София, където е назначен за преводач към Външно министерство и сътрудник в редакцията на в. Ла Бюлгари. През 1928 г. издава Вечери в Антимовския хан. На следващата година фонд Берлинов при Академията на науките му присъжда Кирило-Методиевска награда за цялостна литературна дейност.
Последните десет години от живота си, неизлечимо болен и зле платен, Йовков отдава всичките си сили и свободно време на литературен труд. Изтощителното напрежение се отразява още по-пагубно на здравето му. През 1930 г. издава драмата Албена и комедията Милионерът, а след две години драмата Боряна и том трети на Разкази. Следват Чифликът край границата (1934), сборниците с разкази Женско сърце (1935) и Ако можеха да говорят, както драмата Обикновен човек (1936).
През есента на 1937 г. заминава на лечение в Хисаря. Състоянието му рязко се влошава и е откаран по спешност в Католическата болница в Пловдив, където е опериран. След 24 часа Йордан Йовков умира. Погребението му спонтанно прераства в манифестация на преклонение и любов към певеца на хармонията, душевната красота и моралната чистота.