Хората са ангели с еднокрило

трябва да се прегърнат за да полетят

Според Библията Бог е създал хората по свой образ и подобие и им е вдъхнал живот дал им е нещо от себе си. В началото те са непорочни като ангелите. Когато обаче опитват от плодовете на забраненото дърво, Бог ги изгонва от Рая и ги проклина с труд да изкарват прехраната си,с мъка да раждат и отглеждат децата си.

Скитайки из негостоприемния свят, опознавайки го, борейки се за оцеляването си, хората запазват божествената искра в себе си. Но за да оцелеят само доброто не стига. Във враждебния външен свят, далече от райското блаженство, човекът трябва да се налага, да се бори, да побеждава. Тази борба поражда в душата му агресия, злоба и завист. В този смисъл в смъртния човек присъства доброто и злото. Няма такъв индивид у когото да липсва едно от двете, но у някои хора надделява доброто, любовта и състраданието, а у други злобата, лицемерието и бруталността.

Хората са ангели с едно крило. Вярно е до толкова, до колкото е и грешно. Един човек може да е много умен, сръчен и добър. Може да има чудесни идеи и разбирания. За да ги осъществи обаче му трябват партньори. Когато е сам, малко неща може да постигне. За да постигнат мечтите хората трябва да се прегърнат т.е. да мислят еднакво, да са устремени към доброто и към любовта, това за тях няма да има прегради. Всяко тяхно добро начинание ще бъде истински полет на духа, на разбирателството и милосърдието. Колкото повече хора осъзнават това и се прегърнат , толкова по лесно ще осъществят добрите си намерения и толкова повече светът ще се превръща в желано и удобно за обитаване място.За да оставим нещо хубаво след себе си, трябва да търсим и другото си крило взаимопомощта и приятелската подкрепа, защото за да полетим не ни е нужен егоизъм, а просто малко помощ от приятел, който да е готов да поеме с нас по пътя на любовта и разбирателството.