Начало на реферати

Хората - разумни същества


Животът е странен, безцеремонно несправедлив към едни и по същия силен начин щедър към други. Всъщност той е подъл. В един момент те награждава с всичките си облаги, в другия момент те оставя без нищо, сам в един пуст и сив свят. А защо? Наказание ли е това, или може би някакъв вид игра? Игра, в която ти си пионка, която става цар и несправяйки се с дадените ти ангажименти отново ставаш просто една невзрачна пионка. Изпитание, в което силните оцеляват, а слабите потъват. Някой ще каже, че това е справедливо, но не е! Та слабите не са ли хора? Защо те трябва да страдат за сметка на тези, които са победили в играта на живота? Неудачникът, ровещ в контейнера с боклук на улицата ти, е точно толкова човек, колкото теб, колкото президента, че дори колкото Бил Гейтс! Той също обича, също се страхува, също се гневи, също се храни и представяш ли си дори спи, също като теб! Но обществото не го приема, смята го за по-нисш вид от него, никой не се взира в очите му. Опитай ти, ще видиш себе си в тези изстрадали и отчаяни очи. Хората са еднакви, няма никакви различия между тях, без значение расата им, религията им, политическите пристрастия или социалното им положение. Просякът се радва на двайсетте стотинки, които си му подхвърлил небрежно, ти се радваш на новия си мобилен телефон, а друг на небостъргача, върху когото е изписано името на неговата компания. Кое ли е по-добре да си доволен от малко или да се целиш на високо? Може би най-мъдри са тези, които са доволни от това, което имат и от това което са. Щастието е заложено вътре в теб, тай се там някаде и чака да го откриеш. Аз не съм щастлив човек, аз съм заблуден от обществото тип, за който щастието е закодирано в това да имаш модерен дом, семейство което да можеш да издържаш, хубава семейна кола и малко здраве. Тези стереотипи така са се вглъбили в нас, че не ни оставят да си поемем дъх в стремежа си да ги постигнем. Понякога изпиват последната ни капчица човещина и ни превръщат в безмилостни зверове. Поставят ни на изпитание равносилно на това антилопата да избяга на прегладнелия лъв, който с всяка крачка се доближава все повече. И както винаги се случва, лъвът достига антилопата и безмилостно я убива. Хората са способни на същото зверство и то само в името на достигането на точно тези измислени от самите тях стереотипи. А някой замислял ли се е че лъвът никога не е убил друг лъв за да се нахрани с него , а хората убиват хора и емоционално и физически в името на някаква вътрешна кауза!? И после нека някой ми каже, че хората били разумни същества...

Хората - разумни същества facebook image
Публикувано от: Териса

Подобни материали



Хората - разумни същества 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.