Природата и хората на Бълария през 21 век

Есе

Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани,

гори, сипеи и техните бистри и студени извори.

Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа

и сърце, ако и да си обречен на тежки страдания и неволи.

Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа

Добро и свято, всичко е твое!

Какъв образ на природната хубост на България ни завещава Л. Каравелов в цитирания откъс от Българи от старо време. Природа гордост за всеки един народ. Дали ние, българите от ХХ век, имаме очи за нея? Дали имаме сърца да усетим прелестта и? Дали имаме воля и желание да я опазим чиста и неопетнена?

Моята България е страна с невероятна природа, която има изключително пейзажно разнообразие планини, реки, море, невероятни котловини и равнини. За тази земя българските поети и писатели казват, че е земя рай! Още възрожденските българи усещат невероятната ни природа като залог за родолюбие, като залог за пребъдването на нацията. Та нали тази земя, макар и малка като човешка длан, приютява българската съдба, крепи любовта на българина към родното? Няма по-голяма награда за един народ от тази да живее в прекрасна страна, в която розите да ухаят най-силно, а плодовете да зреят с наслада.

Но днес за нещастие все повече и повече хората започва да се усвояват земите и по този начин се унищожава дървесна растителност или се руши структурата на литосферата, образуват се свлачища. човекът от културен герой се превръща в завоевател и разрушител на естествената природна хармония. Човекът мисли за днес, тук и сега, без усет за бъдещето.

Водени от стремежа за евтино и лесно живеене, ние изхвърляме отпадъци във водоемите вместо да ги съхраняваме и преработваме. Нима това не граничи с варварство? И как да си повярваме, че имаме културен опит, че сме цивилизовани?

Ние, българите, се замисляме за природата само когато видим фотос на чиста и спретната гора с бистро поточе или лазурен морски бряг. А в действителност не правим нищо по въпроса със замърсяването на природата. Говорим, пишем, разсъждаваме, но не следват реални и практични действия, които да възпитат у всеки един от нас идеята, че природата е наша майка, че без нейните богатства, без нейната естествена щедрост, ние, хората сме загубени.