ВИЖДАТЕ ЛИ ОКОЛО СЕБЕ СИ ХОРА В КАЛЪФ

/Есе/

Да изпревариш другите е ни порок, ни престъпление. Порок е да изостанеш зад другите. Това е само един от многобройните изкази на житейски принцип, към който се придържат поколенията на динамичния, технологичен двадесет и първи век. За добро или за зло, човеците, подчинявайки се на естествения подбор, много бързо проумяват смисъла на удобното:Изяж, за да не бъдеш изяден. Едва ли има друга алтернатива за оцеляване в съвременното общество. Но има една съществена разлика между хората и останалия органичен свят, която обезсмисля придържането към древния природен закон, защото всеки организъм взема толкова, колкото му е необходимо. А човешкият род е ненаситен...

Да си различен от общоприетото, значи да си луд, но да си богат и различен това е просто екстравагантност. В този век невидимата и безгранична красота на човешкия дух, хармонията с Всемира и лиричното светоусещане са все понятия, покрити с прах останали в наследство от философи и класици.

Кои са хората в калъф? Това са тези, които са извън стандарта, но понеже са физически нормални, мнимото разбиране на обществото спрямо тях отсъства. Дори напротив, свободните личности привличат върху себе си цялата завист и ярост, дълго трупана в сърцата и душите на така наречените стандартно мислещи. Защото за да си различен, по-широко скроен, се изискват преди всичко интелект, смелост и много здрави нравствени устои. Изисква се воля и самоконтрол и разбира се, способност да мечтаеш, да следваш неотклонно целите си. Не употребих фразата морални устои съвсем умишлено, защото общественият морал сам по себе си е ограничение, с което, ако се съобразяваш, си с нас, иначе си срещу нас. Твърде често свободният човек живее отвъд морала и единствено нравствените устои основните принципи на човешкото съжителство, са критериите, въз основа на които той контролира постъпките и думите си.

У всеки от нас е заложено знанието, че имаме правото на житейски избор. Всеки е скрил в себе си една ярка и свободна личност, но не всеки има духовната сила и куража да й даде право на изява. Не всеки има смелостта да излезе от сигурността на общоприетото.

Страхливците предпочитат да се подчиняват на общаствените рамки пред това да влязат в конфликт с другите, защото тогава приемат риска да изгубят съревнованието... Те прикриват същността си под фалшивата маска на