Първа песен

Хора и Богове; Темата за войната и мира; Темата за свадата и помирението

Илиада на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина. Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.

Големият конфликт м/у Агамемнон и Ахил е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Светът на богове и смъртни се оказва еднакво ангажиран с проблемите, за които разказва Омир. Свадата м/у двамата воини има скрит социален смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство в/у неговото воинско достойнство, нарушение на нормите на героическия морал, според който отредената плячка е признание за заслуги в битката. В образа на Ахил е представен бранителя на реда в късното родово общество, защитника на равенството и разпределението на благата според заслугите, а не според общественото положение и по-високото място в обществената стълбица. Гневът на Ахил, предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон, и отказът му от участие в боя,са завръзка на поемата.

Омир успява да индивидуализира различната мотивация на гнева у цар Агамемнон и вожда Ахил. И у двамата герои се наблюдава божествената сила на гнева, но първопричината за него е различна.Широковластният цар Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на общото благои справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя с/у нравствените закони на родовата общност, застава на пътя м/у човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. Огнен е гневът на Агамемнон както огнените смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства. Така Омир навлиза в света на човешката душа, в която бушуват страсти, показващи силата и слабостта на човешката природа.

За да бъде реабилитиран идеалът за герой, духовно и физически красив, с/у Агамемнон се изправя Ахил- получовек, полубог. Той е художествена връзка м/у света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е бързоног и божествен. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата- неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. За това и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида, е безмерна.

Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. Светът на боговете повлиява със своя мъдър разум върху неукротимите страсти на разгневената човешка природа на двамата герои, като всеки получава нужния съвет и подкрепа от безсмъртните.

Ахил е спрян в порива си за отмъщение от Хера и Атина Палада, но самият разрушителен акт ще бъде извършен от гръмовержеца Зевс, дал обещание пред майката на Ахил да накаже данайците. Боговете се намесват, отмъщавайки за несправедливата обида на Ахил-най-достойният воин сред ахейците. Несправедливо е обиден, несправедливо са наказани хиляди невинни хора, намерили незаслужено смъртта си пред стените на троя. Пристрастията на богове и хора пречат да се възстанови нарушената хармония в взаимоотношенията. Военният конфликт се задълбочава, враждата между двамата герои също. Мирът е далеч, а войната взима нови жертви.