Homo ludens ли е човекът?

Играта е свобода, тя прави човека възвишен и същевремено разкрива неговата двойствена природа. Играта е въплъщение и изражение на човешката природа такава, каквато е: материална и идеална, физическа и духовна, телесна и интелектуална. Играта е средство за възпитание на общителност, колективност и социалност. Човекът играе само там, където е човек впълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.

С течение на хилядолетията сме се научили да наблюдаваме с интерес и удоволствие живота във всеки образ и да стигнем с чувствата си до там, че да си кажем, че какъвто и да е, живота е добър. Това учение да се радваме на битието и да гледаме на човешкия живот като къс природа, като обект на закономерно развитие е пуснало дълбоки корени в нас. Съзнанието за определяне на способността за желание винаги е основанието за задоволство от постъпката, основанието на чувството на удоволствие. Играта за човека е потребност, обективен израз на нуждата от поддържане на жизнената дейност, чрез разтоварване, забавление и мотивът й не е в резултата а в самия процес. В историята на човешкото общество играта се преплита с магията, с кутловото поведение и др.

Думата игра има много значения. Тя се употребява със значение на развлечение, в преносен смисъл, със значението на нещо необикновено. Играта се използва в смисъл на развлечение, танцуване, заемане на положение, риск, тя може да изобразява широк кръг от човешки действия, от една страна такива, които не претендират че са свързани с тежка работа, а от друга доставящи веселие и удоволствие на хората. В социо-културен план специалистите разграничават две основни категории игра детската,