HOMO FABER

Да действаш, значи да бъдеш

Лао-Дзъ

1. Трудът

Трудът е вид човешка активност, овладяване на природата от човека, нейно преобразуване за нуждите на хората. Чрез труда човек не само произвежда предмети за своя живот, той създаващ себе си. Трудът също толкова отличава човекът от животните колкото и мисленето. Той е същностна форма на човешка изява".

В труда природата не ни е дадена непосредствено. Ние я преоформяме и променяме посредством оръдията, техниката, организацията на общите човешки дейности. Поради туй и природата не се превръща директно в част на човешката култура. Тя "навлиза" в културата, носейки белезите на човешкото трудово усилие върху себе си.

Трудът е най-интензивната връзка между хората. За да се осъществява, той изисква обединение на хората, комуникация общност на целите, координираност на действията. Затова и трудът е непосредствено общуване, както и поле на съвместни дела.

Трудът е образец на всяка дейност. Даже познанието може да се сравни с него, тъй като и то по подобие на труда има оръдия (средства) - понятия, методи, и то е процес, който с тези средства преоформя своя предмет (познаваемия свят) и го преобразува - натрупва постепенно теории, задълбочава знанието.

Но трудът е и екзистенциална същност. Той е проява на човешките на човешките възможности, защото е не просто адаптиране на човека към света, а обратно - в труда по-скоро света се приспособява за нуждите на хората.

В това приспособяване на природата към човека според целите му унгарският философ и естет Дьорд Лукач вижда едно уникално съчетание на два типа процеси - телеологични (следване на цел) и причинно-следствени. Светът може да бъде обяснен както от гледна точка на целите на човека, така и от гледна точка на природните причини и следствия. Чрез труда тези две обяснения за света се обединяват.

Въпреки тези фундаментални значения на труда най-важното за отделния човек е, че чрез него ние изкарваме прехраната си. Й до днес в повечето (мъртви и живи) европейски езици се различават значението на труда като активност, реализиране на човека и като тегоба, изнурително бреме за насъщния, труд за хляба (Н. Бердяев). Колкото по-назад се връщаме в историческото време, толкова това второ, отрицателно значение е по-отчетливо.

Примитивните народи изобщо не считат труда за ценност. В древна Елада свободните граждани не се трудят. Тежкият ръчен труд е робско задължение и няма нищо общо със свободата. За християните една от визиите за Рая е, че в райското си състояние хората не работят. С други думи трудът като мъчително грижа за живота е сякаш изкупление за греховете на хората. Но в Средновековието все пак трудът не се възприема като мъка, няма само аскетично значение. Висшите, творчески форми на труда са боготворени. Та нали и Христос е бил занаятчия? И Просвещението се "колебае" в оценката за труда, идеалът за който е свободният труд, близък до играта, творчеството (Шилер), а предмет на критика е необходимият и изнурителен труд по принуда (Маркс).