Хляб - Свещена дума за един народ
| Литература_Други | 2009-12-02 | 69 сваляния |
Хляб свещена дума за един велик народ българския . Той крие в себе си традициите и обредите на България .
Хлябът има определено значение . Той е не само ежеднежието , но и носи в себе си духа на предците ни . Притежава всички спомени , свързани с българските традиции . Припомня ни на всеки празник за миналото . Истинският българин трябва да уважава и да се прекланя пред малкото къшейче , което има такова голямо значение за човека . Не трябва да мислим за комата хляб само като за нещо , което ни поддържа живи . Не ! Трябва разберем , че той има душа като човека носи в себе си всички велики , щастливи и тъжни минали и настоящи мигове . Традициите ни живеят в него . Хлябът съхранява нашите радости и мъки .
Още в миналото , когато посрещали някой , гощавали го с хляб и сол . Хлябът носи щастието , а солта е частицата скръб , без която не може . При раждането на дете се меси пита , която след това се разчупва , но високо , с вдигнати ръце това е символ и пожелание детето да израстне силно и здраво . На сватба също питата се разчупва от младоженците , като се смята , че който отчупи по голямо парче , той ще има власт в семейното огнище. Когато децата прекрачват за първи път училищния праг, посрещат ги с пита и мед , за да бъде учението сладко и изпулнено със смисъл . Медът е лечебно благо , но с питата той придобива още по силно значение .
Често насъщният хляб не е само радост , но и черна мъка кучещки късмет . Защото хляб не се хвърля . Може да се даде на куче , но не и да се захвърли . Изкупление за греха от отхвърления хляб няма ! Защото съкровената дума х;яб е още от самото начало с човека . Смята се , че най голямата грешка би била да откраднеш жито . От житните кълнове е хлябът и никой не трябва да си позволява оскверняването му . Ако ли не , то тогава започват бедите , които са изпратени от Бог да докажат, че никой не е по голям от хляб .
Когато човек почине , се замесва пита , на която се прави кръст, защото душата на починалия трябва да стигне до Господ . В обредните хлябове можем да забележим каква голяма сила се крие в насъщния . Той е оброк за плодородие , здраже до стягане за неизбежния час на всеки от нас . Така както сме посрещнати с пита на белия свят , така и ще завърши животът ни.
Душата на хляба е , всъщност , цялата душа на човека . Целият живот е свързан по една или друга причина , с хляба . За различните
Тагове от реферата: споме, малкото, помня, свещена, което, таков, стинският, опрно, налото











