Христо Смирненски

Хляб и зрелища

От площадите на древния Рим, където робските тълпи тревожеха потъналите в

разврат и доволство патриции с честия си вик "хляб и зрелища", ехото се понесе

и стигна до шумните улици на Ню Йорк и Лондон, на Берлин и Виена. Безчислени

тълпи от безработни и бездомни заливат улиците и все по-страшно и по-страшно

вдигат стиснатите си юмруци. През трясъка на трамваите и колите, през пищението

на автомобилите и железниците - като страшен вихър, като черен призрак витае

този громък вик, вмъква се в празничните охолни зали, блъска се по витрините на

големите магазини, налита гръмотевично из канторите и домовете на капиталистите

и все по-често и по-заканително разкъсва тихата дрямка на златните божества.

Хляб!

Милиони уста отправят този огнен вик, милиони ръце се вдигат със закана.

И ако някога римските императори смятаха себе си достатъчно великодушни, за да

подхвърлят по някой залък на тълпите - същите тези роби, които им отплащаха с

кръвта си по пясъчните арени, - днешните властелини смятат и това за много.

Не, те не искат да дадат хляб на гладуващите, но затова пък най-усърдно се

грижат за общонародните зрелища. Нима бедните тълпи са недоволни от

всесветската арена на войната, където топлата кръв още дими? Нима недостатъчно

зрелище бяха пожарищата на градовете, безинтересна панорама - милионите черни

кръстове по бойните полета?... Зрелища? Не!

- Хляб! Само хляб!

Буржоазията пое отдавна грижата за зрелищата. Но и днес, когато гладните тълпи

заливат улиците като разтопена лава, полицейските драматурзи са готови с новите

си кървави пиеси.

- Хляб ли?... Заповядайте: на всеки ъгъл картечници, на всяка улица гора от

щикове.

И трагедията почва.

- Ръцете доле, тури ножа в ножницата - крещят старите суфльори към разбунения

роб.