Хитроумният скиталец Одисей

Дегероизация на героя в Одисея. За разлика от Илиада, човекът в Одисея познава изнурителния труд и принудата на глада, унижението, подигравката и бедността.Има скъсани дрехи, просяци, развратни жени и нагли думи.Човекът е по-съсредоточен в малките си цели и ето, заедно с това се ражда измамата, хитростта и двуличието. В Одисея има хара, обекновени в своята даброта и варност или в алчността и наглостта си. Има и един герой Одисей. Но той не може да бъде вече чист герой и човекът в него е в езвестно разцепление с традиционното героическо начало. Това се отразява и на сюжета на темата.

Исторически погледнато, Одисей е съставен от по-дребни човешки образи. Той събира в себе си безименния приказен корабокрушенец, древния егейски моряк, един митологически герой някакъв рицар от микенско време, може би действилено воювал при Троя, финикийски пират и търговец и най-после йониец, който се отправя към нови земи. Одисей е любим герой на йонийските търговци и моряци и неговата находчиваст, практическият му дух са фактически техните реални качества.

Изобразяват го обикновено с брада и кръгла шапка, каквато носят елинските моряци. Външността му буди възхищение и въпреки средната си възраст побеждава в състезанията на феаките. В чертите на Одисеевата физика действа идеалът. Добродетелите на духа трябва да са осезаеми във високите качества на тялото. Една от целите му е да си върне властта и имуществото. За поета това е справедливо действие и той оправдава жестокото наказание на женихите. Собственическото чувство на Одесей все още не е отрецателна черта, тъй като той е изразител на интересите на колектива.

Вътрешно раздвояване на героя. В душата на Одисей се борят два копнежа да се завърне в родната Итака, към земеделския труд и жаждата да види много неща, да пътува. Донякъде това противоречи на идеята, че обстоятелствата му пречат да се върне у дома: Одисей ту желае, ту не желае да се завърне в Итака. Образът се изгражда с парадокс. Макар да се бави, Одисей е отправен към дома си, и макар да приближава дома, продължава да се бави. Бави го една основна сила гневът на Посейдон. Тя е митичен израз на ужаса, който изпитва йонийския моряк от морската стихия. Но тя е и сюжетно средство. Ако липсваше премеждието, ако към нови земи го подтикваше не външна сила, а собственото му желание, в неговия образ нямаше да могат да бъдат съчетани любознателният пътешественик и изпитващият носталгия семеен и имотен човек. Само при такава постановка на нещата става првдоподобно, че Одисей иска да се завърне и че против волята му се случва толкова дълго да скита па света.

Щтом не по свое желание обхожда толкаво земи, следователно само божество може да го върне в Итака. Нужна е противоположна сила, която да действа в угода на героя. Понякога Одесей просто се взползва от добрините, които му прави неговата покровителка богиня Атина. Друг път тя отсъства и той е принуден сам да се справя. Одисей може да остане при Калипсо и ако би се чувствал добре, боговете не биха накарали нимфата да го пусне да си иде. Те се наместват, защото героят страда. Той сам избира да замине (и да не получи безсмъртието, което му обещава влюбената Калиспо) при своята не толкова красива Пенелопа и да се труди в неплодородната Итака. Този героически избор, който напомня избора на Ахил в Илиада, е направен не по внушение на боговете. Той е чисто човешки.

Човешкия ум в поемата Одисея. Одисей е забележителен с качествата на ума си. Неговата любознателност го поставя в множество опасни ситуации и ако в някои от случаите Атина му подсказва как да се спаси, в други той действа