ХИЩНИЦИ

Хищници се наричат животните, които се хранят с животни от друг вид. Целият им организъм, поведение, начин на живот са приспособени за хищничество: червата им са по-къси, отколкото на растителноядните видове; в храносмилателните сокове има много ензими, които смилат животински белтъци и кости; сетивните органи са по-добре развити; имат остри нокти, здрави зъби, мощен клюн, специални челюсти при насекомите и т.н., които са приспособления за хващане и умъртвяване на.жертвата.

Хищниците ловуват, като причакват жертвата или я преследват. За първия начин в процеса на еволюцията те са придобили маскировъчна окраска. На север полярната лисица, полярната сова и бялата мечка са оцветени в бяло, в джунглата тропичните змии са пъстри или зелени, а тигрите са на ивици. Преследването е главният начин за ловуване на открити места, в степите и в пустините, където е трудно да се дочака жертвата. Ето защо гепардът напр. е с добро зрение, дългокрак и отличен спринтьор. За проследяване на жертвите в гората най-важни са слухът и обонянието, тъй като тук хищниците има къде да се скрият. Тялото на горските хищници е гъвкаво, крилата на грабливите птици са къси, опашките са по-дълги за да се движат по-бързо между стволовете и клоните на дърветата и храстите.

В природата хищници и жертви са тясно свързани. Хищниците имат определен район, който им осигурява храна. Колкото по-едър е хищникът, толкова по-голям е районът. За далекоизточния тигър напр. районът е с диаметър до 100 km. Когато животните жертви мигрират, след тях вървят и хищниците тигърът следи глиганите (затова се казва пасе глигани"), ястребите и соколите след прелетни птици и дребни птички... Човекът постепенно започва да използва тези взаимни връзки между хищник и жертва. Така например по струпването на морски птици рибарите се ориентират за стадата от риби.

Еволюционното развитие на хищниците и на техните жертви вървяло успоредно и това се отразило на биологията им. Колкото по-интензивно се изтребва даден вид хищник, толкова по-висока е неговата плодовитост. След масово размножаване на определен вид животни рязко се увеличава и броят на хищниците, хранещи се с тях. Ловците отдавна забелязали, че след плодородна" година за гризачите може да се очаква изобилие от лисици, порове, златки и др. През такива години птиците, които се хранят с мишки (совите и бухалите), отглеждат по две поколения. Размножаването на хищниците е свързано с периода, когато числеността на жертвите е голяма, за да бъдат осигурени малките с храна. Когато храната не е изобилна, хищниците имат малобройно потомство или дори не се размножават.

Голямо е въздействието на хищниците и върху други страни от живота на жертвите им. Познати са случаи, когато човек умишлено или случайно пренася някакъв вид животно на място, където то няма естествени врагове. В резултат размножаването на вида не се ограничава от нищо и може да нанесе големи вреди на местната фауна.

От хищниците зависи продължителността на живот на техните жертви много полевки в природата рядко живеят повече от година, докато в неволя продължителността на живота им достига 2 3 г.