Чудомир

Хирургия

Компетентен е в работата си бай Мильо и поръчки има много, ама все е

недоволен, все се оплаква. С велосипед да префучиш край него, ако рече,

ще те фотографира аламинут и ще излезеш същински без разлика. Като пипне

кутийката, като се поразкрачи, намигне с едното око - щрак! - и всичко е

готово.

Само едно му пречи. Попийва си, значи, вътрешни промивки си прави, та му

не стигат париците за промивки на снимките. Посръбва си човекът

енергично, за живи и умрели се черпи, та му се губят часове и не помни

коя поръчка за кой ден е обещал да свърши.

Има една година, откак ме е фотографирал за лична карта и още не е

готова. Тъй си ходя по света без самоличност, значи, и ме тормозят

полицейските и други власти.

Откак почна пък с хирургия да се занимава, съвсем се обърка.

- Клиентела, дума, Динко! Вятър работа! Невежество и мрак, вика. Не се

движило в среда и вестник не прочело. Иде, кай, оня ден Дечко

бръснарчето и ми дума:

- Бай Мильо, кай, дай си, кай, албума да ти разгледам снимките.

Дадох му го, рови го, прелистя го, най-после извади портрета на

даскалицата от Каменяк.

- Като си майстор, кай, можеш ли й отряза главата?

- Как тъй главата, питам, и по какви съображения?

- Ще ти кажа, кай, ама антър ну и между нас да си остане. Сгодих се,

кай, миналата събота се сгодих за бай Сашовата слугиня. Хубаво момиче,

кай, уредно и инак не е загубено, но селянче е, знаеш, от колибите е.

Фотографирало се на панаира, ама със селската си носия. Със сукман,

значи, с престилка и тям подобни, а на мене не ми е прието тъй, защото

искам да пратя портрета й на майстора в Пловдив. Да му се похваля един

вид и да го поканя да ми стане кум. Та искам да отрежеш главата на тази

от снимката, кай, ще отрежеш и на годеницата, ще я лепнеш на нейната

снага и ще я префотографираш. За очебийност един вид и по-хубаво да

стане. Чувал съм, кай, че можело да стане такова нещо. А? Какво ще кажеш?

Клиентела! Няма как! Мерих, гласих, отрязах им главите, направих

снимката и операцията излезе горе-долу сполучлива, ама не е там

работата! Усложнения в професията се явяват, неприятности и не мога

навреме да приготвя поръчките.

Инспекцията на труда пък наредила да се направят портрети на всички

работници по фабриките и да се залепят на книжките им. Добре, нямам нищо

против, ама като се не намират материали. Ни стъкла, ни хартии, ни

проявители. За икономия почнах да ги снемам по пет-шест души наведнъж.

Наредя ги един до друг, фотографирам ги и като ги приготвя, режа ги и на

всекиго давам снимката. В една такава група беше и Гого Бозукът. Седна

той в средата, засука мустаци, изпъчи се и дума:

- Бай Мильо, кай, хем хубаво да ме извъргаляш. Малко засмян искам да