Хипотезата за атомите-специфика (Бейкън, Гасенди, Лок).

Емпиризмът е течение във философията, според което познанието трябва да се основава на емпирично изследване и индуктивни разсъждения. Той се противопоставя на рационализма, синтезиран от Рене Декарт, където водещи са дедуктивните разсъждения. Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния научен метод. Сред имената, свързвани с него, са Аристотел, а по късно и Френсис Бейкън, Джон Лок, Пиер Гасенди.

Общото метафизично разбиране на субстанцията за Бога като безкрайното, а за духовете и телата като крайни, за дълго време не могло да прикрие проблемите, които били живи. Понятието за субстанцията било в ход и се нуждаело от по-нататъшно преоформяне. С представата за нещото, за категорията и инхерентността, това понятие загубило остротата си: защото тъкмо същественото свързване на тази категория с една многостранност от определения липсва към представата за нещо единно действително в понятието на Декарт за безкрайните субстанции, докато тя (субстанцията) трябва да се характеризира чрез едно основно качество или това на пространствеността или на съзнанието. Всичко, което срещаме в субстанциите, трябва да се разглежда като модификация на тяхното основно качество, като техен атрибут. Всички качества и състояния на тялото са моди на съзнанието (modi cogitandi). Разбира се, от тази истинна математическа същност на телата при изследването на отделното ние можем да добием познание само с помощта на възприятията, при които то винаги е смесено с качествените елементи на имагинацията. Но тъкмо в това се състои задачата на физическото изследване: да се разреши чрез рефлексията в ясните елементи на възприятието реалната същност на телата от субективните представи за тях. Джон Лок, който по-късно се присъединил към този възглед на Декарт, популяризирайки го показал, как според лок изглеждат онези