тема 11 - Хипертекстови системи

Истирически бележки

През 80те години развитието на пълнотекстовите сисеми се слива с това на хипертекстовите. Идеята за хипертекста обаче не е нова. Нейн автор е Vannevar Bush още през 1945г. Някой от идеите са реализрани почти веднага, докато за други минава доста време. Поради техническата ограниченост идеите се реализират предимно на хартия. Например появяват се романи в които читателят може да променя посоката на действието и т.н. Важна роля за популяризацията на Хипертекста изиграва Тед Нелсън, чрез първата електронна хипертекстова система NLS 1960г. В следващите 20 години различни малки и по-големи компании пускат свои хипертекстови системи. Така се стига до наши дни когато чрез масовото навлизане на компютрите и интернет хипертекста намери своята естествена среда за развитие.

Основни концепции и терминология

Една от дефинициите за хипертекст е: технология позволяваща нелинейно разглеждане на информацията. В съвременното развитие на хипертекста има 3 важни аспекта:

• Хипермедия Създаване на хипертекстови бази данни, които съдържат смес от множество различни видове носители на информация (текст, графика, фотографии, видео, звук и глас). За да е възможна интеграцията са необходими устройства за запаметяване на информацията с голям капацитет.

• Съвместна работа Отнася се за взаимодействието на хората при създаването и четенето на хипертекстови документи. В мрежова среда те поделят едни и същи документи.

• Авторство принципи използвани при създаването на хипертекстови бази данни. Трябва да се вземат решения относно структурата на знанията, организирането и свързването на документите, формата на екраните и т.н.

Хипертекста е свобода. Той не задължава потребителя да чете текста в последователност определена от статичната структура на документа. Напротив той дава възможност всеки да следва свой път на разглеждане.

Основната идея на хипертекста е представянето на знанията чрез връзките между идеите. Хипертекстовата база от данни представлява структуриран набор от възли и връзките между тях. Възлите представят информацията, а връзките отразяват връзката между информацията намираща се във възлите. Ако въз възлите имаме само текст, то говорим за Хипертекстова база данни, ако във възлите има и друг вид информация (графика, звук, и т.н.) то имаме Химермедийна база данни. Наборът от връзки и възли понякога се нарича паяжина (WEB).

Друго определение, което можем да дадаем за хипертектовите бази данни е бази данни с активни цитати. Те позволяват на читателя да скача към други части на базата данни по желание. Както казахме можем да разглеждаме хопертекста като мрежа от възли и връзки. Възлите са документите, а връзките цитатите. Мрежите могат да представляват йерархии, но обикновено са по-сложни. Важна особеност е това, че различните възли могат да се намират на различни машини. Т.е връзките прескачат границите на компютърните ситеми. В различните системи възлите се наричат фраймове, твърдения, статии, карти. Всеки възел съответства на един или повече екрани. Обикновено се приема, че всеки възел описва отделна концепция или одтелна схема. Хипертекстовите докумети по принцип са разработени така, че да са самосъдържащи се и да не зависят от другите докумети. Възлите могат да бъдат и състявни ако искаме няколко докумета да се четат последователно ги свързваме с едно име. Модулността на хипертекстовите системи не е подходяща за представяне на строгопоследователна информация.

Връзки

Връзките представляват най-важната част от концепцията на хипертекста. Те свързват един възел с друг. Когато хипервръзката се активира се извършва скок към докумета към който тя сочи. В съвременните хипертекстови системи обикновено хипервръзките представляват дианмична част от докумета, която е обозначена по специален начин за да се различава от статичните части.