Химн на човечността-24

24 песен е пример за преплитане на човешката и божествена воля. Целият опит на древното общество е събрано в най-чист химн.

Омир ще събере двама противници. Приам ще отиде в гръцкия стан при убиеца на Хектор, за да измоли мъртвото тяло на сина си. Тази среща е трудна и не е по силите на човек, затова се подготвя на Олимп.

Във финалната сцена на откупа втория етап в Илиада завършва също с примирение. Знаем, че истинската4 троянска война в Илиада започва с убийството на Патрокъл. Тя е кратка и завършва с възмездието за това убийство. Ахил и Приам са изправени на високото ниво на човешкото изобщо. Това не става изведнъж, а след подготовка на сюжетния ход на Илиада, която преминава от ситуацията гърци срещу гърци преобразувана в гърци заедно с гърци, към ситуацията гърци срещу троянци и накрая-гърци заедно с троянци. Сюжетът е не само ставане на действията които трябва да се разглеждат в последователност. Като откриването на конфликта между Ахил и Хектор примирява Ахил и Агамемнон, так скарването на двамата може да се мисли като път.Най-напред в Илиада с помощта на митологичен сюжет се решава племенното отделеяне (сепаратизъм). Това е първата проява на хуманизъм в европейския свят. Достигнато до това хуманистично решение в сюжета на Илиада е един от примерите за това как едно литературно произведение може да надхвърли действителността и да създаде модел, който е приложил и при други обстоятелства.

Още в началото на песента боговете търсят един опорен принцип. Те са възмутени от поругаването на Хекторовия труп от Ахиловата дързост. Открива се дискусия за правото на Хектор да бъде погребан и боговете извърщват това. Аполон напада противниците на Хектор като припомня, че той винаги им е пренасял жертви. Хера издига друг аргумент-неравенство. Може и двамата да са равни, но Хектор е смъртен, а Ахил има божествено потекло. Щом двамата герои са неравни, следователно и не една мярка трябва да се прилага към делата им.

Зевс счита двамата за равни. Ако Ахил има такова потекло, то Хектор е любимец на боговете. Не бива да бъде помрачена славата на Ахил, но и Хектор не може да бъде оставен без гроб. А поведението на Зевс е рядък пример на разум и мярка. Приам ще отиде сам при Ахил, в суровото минало мъртвто тяло и доспехите се смятат за плячка като всичко друго заграбено във войната и принадлежат на победителя.За него врагът не е човек, по-късно на мъртвия започват да гледат с очите на по-висока хуманност, да вярват че неуспокоения дух на непогребания скита като нечиста сила и тревожи живите. Постепенно врагът след смъртта престава да се счита за враг. Затова над тялото му не бива да се върши поругание. В дебатите на Олимп, никой бог не се опира на този принцип. Хектор се цени