1.Химията като наука

Химията като наука.Предмет и задачи

Предмета на химията е изучаването строежа на веществото и процеситер които се извършват с него. Тя иэучава някои форми на движения на материята.

В зависимост от изучаваните обекти химията се разделя на няколко фундаментални науки: обща и неорганична химия

-аналитична химия-изучава количествените и качествените методи за изследване състава на материята

-физико-химия-изучава най-общите закономерности за промените на веществото

-колоидна химия-изучава специалното колоидно състояние на веществото, което се подчинява на някои специални закономерности

-органична химия-изучава органичната материя, която се характеризира с това, че е изградена от основните елементи C, N,S,P,O,H. Прието е да се казва, че всяко съединение на въглерода, с изключение на карбонатите са органични съединения.

Организмовия свят (организмите) имат основни качества:

-първо-активно да обменят вещество и енергия с околната среда;

-второ-да се възпроизвеждат;

-трето- да се променят чрез нарастване, докато неорганичния свят не притежава тези качества. Неорганичната метерия също е в контакт с околната среда, при което тя преминава от една форма в друга. Например CaCO₃ под действие на водата и киселините се превръща в бикарбонат, който се разгражда на CO₂ и H₂O.

2.Строеж на атома

Класическа и квантовомеханична представа за строежа на атома

Според съвременните представи за строежа на атома електронът няма определена траектория на движение. Той може да бъде във всяка точка от пространството около ядрото, но има места, където вероятността да се намери е най-голяма. Ако означим с точки вероятността за намиране на електрона около ядрото, получава се картина, която наподобява облак-електронен облак. Електронният облак има значение само нагледно да представи разпределението на вероятността за намиране на електрона в пространството около ядрото. Тази вероятност се нарича електронна плътност. Там, където облакът е по-плътен, вероятността за намиране на електрона е по-голяма. Говорим за разпределение на електронната плътност в облака.

Като разгледаме изображение на един електронен облак, забелязваме, че местата с голяма електронна плътност очертават определена форма, а в редица случаи се характеризират и с насоченост в простарнството. Ако се ограничи с контур или обвивка пространството около ядрото, където вероятността да се намира електронът е 90%, получавасе тъй наречената условно атомна орбитала (АО).

Атомната орбитала се характеризира с форма, размери,и насоченост в пространството ( за някои АО), които съответстват на най-плътната част на електронния облак. На всяка АО съответства определена енергия.