ХИБРИДИЗАЦИЯ

Хибридизация се нарича кръстосването чрез полово размножаване на два организма, които се различават по един или повече белези. Кръстосването между индивиди от два различни вида и дори рода се нарича отдалечена хибридизация, а кръстосването между подвидове, сортове и породи вътревидова хибридизация.

За първи път хибридизация осъществява английският градинар Т. Ферчайлд през 1717 г., като кръстосва различни видове от род Карамфил. Опити в тази насока прави чешкият учен Гр. Й.Мендел и чрез тях достига до известните си закони за наследствеността. С хибридизация се занимава и английският природоизследовател Ч.Дарвин.

В растениевъдството при хибридизация на семенните растения цветовете от майчината форма се опрашват с прашец от друг сорт или вид. Най-широко разпространена е хибридизация между сортове от един вид. При селскостопанските култури техниката е различна. На майчините растения се премахват метлиците с мъжки цветове, преди да са разцъфнали. Така се осигурява опрашване чрез прашец от другия сорт и получаване на хибридни семена. При овощните видове се премахват тичинките 1 3 дни преди разтварянето на цветовете. Така се получават женски (плодникови) цветове, които се изолират чрез двупластна марля. След 3 дни с четчица тези цветове се опрашват с прашец от избрания друг сорт. Опрашените цветове остават изолирани, за да не попадне върху тях и друг прашец. В резултат плодовете, които се развиват, са хибридни.

Семената от междувидови хибриди от слънчоглед, получени от акад. Пустовой в СССР, съдържат до 55% масло. Чрез кръстосване между тетраплоидно китайско зеле и тетраплоидна репица е получен хибрид, наречен репко. В България е внесен през 1974 г. и напоследък от него се засяват все по-големи площи. Отглежда се за получаване на зелен фураж от пролетен и есенен откос. Между пшеница и ръж е получен междуродов хибрид тритикале, който съчетава много биологични и стопански качества на двете житни култури, като едновременно с това зърната му съдържат повече белтъчни вещества (17 20%) в сравнение с пшеницата (до 17%) и ръжта (до 12%).

В животновъдството отдалечената хибридизация между различни видове няма голямо приложение. Изключение прави получаването на хибриди между кон и магаре - катър и муле, които са безплодни. Получени са и други междувидови хибриди (напр. зубробизон). Голямо приложение намира вътре-видовата хибридизация, при която се кръстосват индивиди от различни породи (нарича се още междупородна хибридизация). В птицевъдството, свиневъдството и яйце-въдството се получават хибриди, които показват хетерозисен ефект (Хетерозис) те са по-жизнени, по-бързо растат и изразходват по-малко храна за единица прираст. Освен това в свиневъдството са създадени хибриди между домашна свиня и глиган, които са плодовити и са послужили за получаване на нови породи свине. Подобни хибриди са създадени в овцевъдството (чрез кръстосване между домашна овца и муфлон), в птицевъдството (чрез кръстоска между различни породи бройлери) и в рибовъдството (в България е създаден хибрид между бял и пъстър толстолоб).

С хибридизация на растения и на зайци от различни породи (между новозеландски бял заек и калифорнийски заек) могат да се занимават и учениците. Най-добре е това да става под ръководството на учителя по биология, на агронома или на зооинженера.