ХЕРМЕНЕВТИКА НА РОБСКОТО ПРОСТРАНСТВО

В романа "Под игото" е изобразен един живот под иго. Робът е човек в особени отношения с пространството, той е под-поставеният, намиращият се "под ръката" на господаря. И пътят, и къщата са еднакво опасни за него, защото навсякъде е изложен на произвола на хаоса. Липсва или е силно разколебана оная социална топика, в която индивидът да се усеща делегиран и да очаква поне минимални гаранции за своята сигурност. "Чревото адово" е най-точното определение за местоположението на българския свят с него бай Марко дефинира вековната тъмнина и мъка в чудовищната утроба на чуждата империя.

Едно такова място неминуемо поражда нуждата от трансцендентни модели и Вазовият роман е силно съпричастен към тях. Херцеговина е същото робско място, но е намерила сила да пожелае и да се бори за свободата. Освен като мъжество на "херцеговците" и като чужда подкрепа, самата възможност за бунт е интерпретирана като пространствен шанс. За разлика от България, Херцеговина е значително по-далеч от наказващата ръка оттук и изводът: "Херцеговците са друго, а ние сме друго." Нашата другост е предопределена от нашата близост, от тоталното ни "под" битие.

Влашко е вторият пространствен трансцендент там робът може да бяга и да се крие, без да се страхува, че ще бъде застигнат от ръката на поробителя. Дори в позора на погрома наличието на подобна отвъдна земя е призвано да послужи за надежда и мотивация Огнянов решава да иде "Във Влашко, във Влашко гостоприемната земя на свободата, там ще може пак да работи нещо за България, додето заздравеят раните й!..". С още по-патетизирани характеристики е третият пространствен трансцендент Русия, вдъхновено споменаван, съкровено персонализиран