Хердер

Концепция за развитие на човешкото общество

Йохан Готфрид развива теориите Русо и Монтескьо, като идеите му са изложени в началото на XIX век и силно се възприемат от немските интелектуалци известни като Школата от Хайделберг.

Основната теза на Хердер за концепцията за развитието на човешкото общество се състои в това, че настоящето е продължение на миналото. Хердер също така поставя общността на индивида срещу индивидуализма и вярата в човешкия разум (това схващане се отстоява и от естествено правната школа). Хердер е един от лидерите на романтичния бунт срещу класицизма, рационализма и вярата в непогрешимостта на "научния метод" на Кант. Той защитава нацията като противник на държавното планиране и контрол, а неговата концепция за историята оставя следи у мнозина, въпреки че не е възприета и продължена от никого.

Намеренията на Хердер не свършват винаги при натурализма, който в своята консеквентност водеше до себеелиминиране на човека това водеше до нивелиране на неговата позиция в света, до елиминиране на неговата свобода и отговорност за делата му, като всичко бе сведено до една цялостна система от неща и процеси.

За метафизичните стремежи на Хердер, новата антропологична проблематика, която не произлиза от рамките на една метафизика на абсолютното, на разума, от вечността и идеите, а от собствения си опит на крайното човешко съществуване в неговата действителна ситуация, става изходна точка и център на неговата концепция за развитието на обществото. Тя изоставя метафизиката в стария смисъл като тема за човека, така и метафизичната психология с едностранчивото й обръщане към душевната субстанция и въпроса за безсмъртието. Във