Забравена парола?
Начало на реферати

Хербицидите


Химичната борба с плевелите се състои в унищoжаването им с химични вещества - хербициди. Началото на тази борба се поставя в края на ХІХ век, когато бива открито хербицидното действие на синия камък.По късно било установено, че такова действие притежават и редица други неорганични съединения- железният сулфат, каинитът, калциевият цианит, сярната киселина. През 1933 г. биват открити хербицидните своиства и на някои органични съединения (динитроортокрозол, динитрофенол). Бърз подем в тази борба, равностоен на революция, настъпи след 1942 г., когато в резултат на изследвания бяха открити високоефективните хербициди от групата на феноксикиселините. Днес вече се използват десетки хербицидни препарати, а хиляди химични съединения са проучени и се проучват като хербициди.

Големият интерес към химичната борба с плевелите, нейното бързо разширяване и усъвършенстване са напълно основателни. В сравнение с ръчното плевене и другите механични средства за унищожаване на плевелите , тя притежава редица предимства от агротехнически и икономически характер. Голям брой хербициди унищожават надземните органи и кореновата система.

Химичните вещества, които се използват за унищожаване на тревисти растения, се наричат хербициди, а онези, с които се унищожават дървесните видове - арборициди. Много химични вещества могат да се използват и като хербициди, и като арборициди.

В зависимост от степента на токсичността им за различните видове растения хербицидите биват хербициди с общо действие (тотални) и хербициди с избирателно действие (селективни). Първите са токсични почти в еднакъв размер за различните растителни видове. Хербицидите с избирателно действие при определени дози унищожават или угнетяват едни растителни видове, а за други същите дози са безвредни. В обработваемите площи се използват повече хербициди с избирателно действие. В зависимост от характера на действието им хербицидите се делят на контактни и системни. Контактните унищожават главно тъканите, върху които са попаднали, а системните проникват вътре в растителните тъкани и се придвижват в различните части на растението. Някои хербициди се поглъщат по-добре от корените и се внасят предимно в почвата. това са т. нар. почвени хербициди.


Действие на хербицидите върху растенията

Действието, което оказват хербицидите върху растенията, е много разнообразно. То се изразява в морфологични, анатомични, физиологични и биохимични изменения, които настъпват в чувствителните растения и водят до тяхното угнетяване или загиване. Морфологичните изменения зависят от характера на действието на хербицида и от особеностите на растенията. При контакните хербициди тези изменения се изразяват главно в хлороза, която преминава в некроза и загиване на органите, обработени с хербициди. Тези изменения наступват бързо, няколко часа след третирането и растенията загиват след 1-2 дни. При повечето от системните хербициди външните изменения имат по-друг характер. При производните на феноксиоцетната к-на, те се изразяват в характерни епинастични изкривявания на стъблата, появяване на тумуроподобни образувания по стъблата и корените. При производните на триазина настъпва постепенна хлороза и засъхване на листата. При производните на трихлорбензоената к-на, петурите на листата се стесняват силно.

И при контактите, и при системните хербициди морфологичните изменения се предхождат от изменения от биохимичен, физиологочен или анатомичен характер. Те се определят главно от механизма на действие на хербицида. При повечето хербициди той не е добре проучен, но ясно е, че в процеса на унищожаването на растенията участват много механизми. Повечето от контактните хербициди причиняват коагулиране на белтъчините, плазмолиза и инактивиране на ензимите в тъканите, в които са попаднали. Под действието на системните хербициди настъпват по-силни и разнообразни физиологични и биохимични изменения, които засягат целия растителен организъм. Производните на феноксикиселините и на бензоената к-на предизвикват резки изменения в обмяната на веществата, в активността на ензимите. За редица системни хербициди особено характерно e рязкото инактивиране или разрушаване на хлорофила. При производните на триазина се наблюдава инхибиране на фотохимичната активност на хлоропластите,монуронът подтиска флуоресценцията на хлорофила, карбаматите блокират движението на електроните към хлорофила, аминотриазолът задържа синтезата на рибофлавина. Анилините, алкиламидите и триазините подтискат отцепването на кислорода от водата в процеса на фотосинтезата. В резултат на всичко това се подтискат синтетичните процеси, които протичат в листната петура, и се понижава усвояването на веществата, постъпващи от корените.

Повечето от ефикасните хербициди в определени дози притежават високо избирателно действие.то зависи от редица условия. При контактните хербициди основно значение имат условията, които определят задържането на хербицидите върху растенията и проникването им в растителните тъкани. Задържането зависи от размера, разположението и окосмяването на листната повърхност и от разположението на вегетационния връх. Проникването на хербицидите става през двете повърхности на листата. Също важно значение имат физичните и химичните свойства на кутикулата. При стареенето повърхността на листата се покрива с плътен слой кутин, който е неразтворим в повечето органични разтворители. Поради това почти всички хербициди трудно проникват през кутикулата на възрастните растения. Восъчният налеп също препятства проникването на водните разтвори от хербициди. Кутикулата може да играе роля не само за проникването, но и за изменението или натрупването на хербицидите, попаднали върху листата.

Хербицидите facebook image
Публикувано от: Петър Николов

Анализ и контрола на отпадъчни води от неорганични производства 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.